Джей Баркер: И пета ще умре

Ела Рейнолдс беше петнайсетгодишно момиче, изчезнало преди три седмици близо до Логан Скуеър на връщане от училище. За последно я бяха видели да слиза от автобуса на две пресечки от къщи. Родителите й не губили време да я обявяват в неизвестност, само час по-късно вече имало обявена тревога АМБЪР 3 3 Amber Alerts (съкратено от America's Missing: Broadcasting Emergency Response ) или тревога Изчезнало дете — система за бързо оповестяване за отвличане на деца. — Бел. ред. . Никаква полза от нея. Полицията не беше получила нито едно смислено обаждане.

Наш тръгна към водата и Портър го последва.

Езерото беше замръзнало.

На леда имаше четири оранжеви конуса и жълтата лента минаваше между тях, за да образува правоъгълник. Снегът вътре бе изметен.

Портър колебливо стъпи на леда и се вслуша за издайническо пукане под краката си. Все едно колко следи от ботуши се виждаха по замръзналата повърхност на езерото, той винаги се притесняваше, ако ботушите бяха неговите.

След малко видя и момичето. Ледът беше прозрачен като стъкло.

Тя се взираше нагоре с празни очи.

Беше ужасно бледа, със сини кръгове около очите. Там кожата беше тъмнопурпурна. Устните й бяха разтворени, все едно се кани да каже нещо — започната дума, останала неизговорена.

Портър коленичи, за да я огледа по-добре.

Тя носеше червено палто, черни джинси, бяла плетена шапка, комплект с ръкавици, краката й бяха подгънати под нея и изчезваха в тъмното към дъното. Водата по принцип подува телата, но при тези температури студът обикновено ги съхраняваше. Портър предпочиташе подутите. Колкото по-малко му приличаха на хора, толкова по-лесно му се удаваше да възприеме онова, което вижда — гледката пробуждаше по-малко емоции.

Момичето изглеждаше като нечие бебче, безпомощно и само, заспало под завивка от стъкло.

Наш застана до детектива и се взря в дърветата на отсрещната страна на езерото.

— Там се е провело Световното изложение през 1893 г. Имало японска градина, онзи целият залесен район там. Татко ме водеше в гората като дете. Казваше, че отишла по дяволите през Втората световна война. Май четох някъде, че общината е спечелила средства да възстанови градината напролет. Виждаш ли онези белязани дървета? Ще ги отсекат.

Портър проследи погледа на партньора си. Езерото се делеше на две части — западна и източна — които заобикаляха малък остров. Много от дърветата на Залесения остров бяха пристегнати с розови панделки. На отсрещния бряг имаше няколко пейки, покрити с тънък пласт сняг.

— Кога е замръзнал водоемът според теб?

Наш се замисли за момент.

— Може би в края на декември, началото на януари. Защо?

— Ако това е Ела Рейнолдс, как е попаднала под леда? В неизвестност е от три седмици. Към този момент езерото е било напълно замръзнало.

Наш зареди скорошна снимка на Ела Рейнолдс в телефона си и я показа на Портър.

— Прилича на нея, но може да е просто съвпадение друго момиче да е паднало във водата, докато ледът не е бил съвсем замръзнал.

— Обаче много прилича на нея.

Клеър застана зад двамата. Духна в шепите си и разтри длани.

— Говорих със Софи Родригес от „Издирвани деца“, пратих й снимка и тя се кълне, че това е Ела Рейнолдс, но дрехите не съвпадат. Казва, че при изчезването Ела е носела черно палто. Трима свидетели едновременно са я описали в черно палто по време на пътуването с автобуса, не в червено. Софи се обади на майката на момичето — тя казва, че дъщеря й не притежава червено палто, бяла шапка или бели ръкавици.

— Значи или това е съвсем различно момиче, или някой и е сменил дрехите — заключи Портър. — На поне трийсетина километра сме от мястото, на което е изчезнала Ела.

Клеър прехапа долната си устна.

— Съдебният лекар ще трябва да я идентифицира.

— Кой я е открил?

Клеър посочи патрулна кола на края на оградения участък.

— Момченце и баща му, детето е на дванайсет… — тя погледна бележките в телефона си. — Скот Уотс. Дошъл тук с баща си да видят дали езерото е замръзнало достатъчно за уроци по кънки. Таткото се казва Брайън. Твърди, че синът му измел снега и видял част от ръката й. Бащата наредил на детето да се отдръпне и изчистил още малко самичък — достатъчно да се увери, че отдолу има човек — и се обадил на 911. Това е станало преди около час. Обаждането е получено в седем и двайсет и девет. Прибрах ги в патрулна кола, в случай че поискате да говорите с тях.

Портър почегърта леда с показалеца си, после погледна по протежение на брега. Двама криминалисти стояха отляво и зяпаха и трима им подозрително.