Джеймс Паттерсон: Алекс Крос, бягай

Но аз вече бях приключил с него.

— Имаш право да запазиш мълчание…

— Не искам да се моля.

— Ами недей тогава — казах. — Всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб…

— За бога, вие ще ме унищожите! Не го ли разбирате?

Нарцисизмът му сам по себе си бе изумителен. А нехайството му относно това, което бе направил тук — още повече.

— Не, доктор Крийм — казах аз, докато закопчавах белезниците на китките му. — Вие вече си го причинихте сам.

Два месеца след деня, в който злополучният скандал с доктор Крийм гръмна във вестникарските заглавия, той бе готов за промяна. Голяма промяна. Удивително е на какво са способни куп пари, малко време и добър адвокат.

Естествено, той все още не беше вън от опасност. А и парите нямаше да ги има вечно. Не и ако зависеше от Миранда. Напоследък тя говореше с него само чрез адвоката си, а Илайджа не можеше да вижда Клои и Джъстийн, откакто бъдещата бивша госпожа Крийм ги бе изпратила в къщата на родителите си в Нюпорт. Адвокатът твърдеше, че те щяха да завършат учебната година там.

Тишината и от страна на момичетата бе оглушителна. И трите му руси красавици — Миранда, Джъстийн, Клои — бързичко му обърнаха гръб, с лекотата, с която човек захлопва врата.

Колкото до лекарската практика — нито една консултация, камо ли час за преглед, след информацията в пресата, че доктор Крийм (или доктор Крийм 3 3 Creep — подлец, мръсник (англ.). — Б.пр. , както някои от по-жълтите парцали го наричаха) бе предлагал хирургични процедури срещу секс с протежета — непълнолетни, за жалост — на Джошуа Бергман. Заради това и пикантната видеоколекция, която Крийм бе натрупал в домашния си компютър, все още го грозеше реалната опасност от затвор, ако се стигнеше до съд.

Но Илайджа Крийм нямаше никакво намерение да позволи това да се случи. Как беше онова старо клише? Днес е първият ден от остатъка на живота ти?

Да, наистина. И той щеше да го сбъдне.

— Не мога да отида в затвора, Илайджа — каза му Джошуа по телефона. — И не казвам, че не искам . Просто не мога . Не мисля, че ще оцелея там, наистина.

Крийм притисна безжичната слушалка към ухото си, за да чува по-добре и за да не ги подслушват минувачите по Ем стрийт.

— По-добре ти, отколкото аз, Джошуа. Ти поне харесваш пишки.

— Говоря сериозно, Илайджа.

— Шегувам се, Джош. На мен също не ми се влиза в затвора, повярвай ми. И точно затова няма да позволим да се стигне дотам.

— Къде си ти впрочем? — попита Бергман. — Звучиш странно.

Заради маската отвърна Крийм.

Маската?

— Да. Точно това се опитвам да ти кажа. Има промяна в плановете.

Маската представляваше майсторски изработена латексова отливка от човешко лице. Последна новост. Крийм я изпробваше след избухването на скандала, когато собственото му лице бе станало обществена собственост. Сега, докато минаваше покрай стъклената витрина пред „Достъпен дизайн“, той едва разпозна собственото си отражение. Насреща си виждаше единствено грозен старец — бледа кожа, хлътнали бузи, жалки остатъци от суха, побеляла коса върху осеян с кафеникави петна скали. Поразителна гледка всъщност. Патетична дори. Старецът в отражението изглеждаше точно толкова смачкан, колкото се чувстваше доктор Крийм напоследък.

Очила с тъмни рамки прикриваха отворите около очите му. И макар да чувстваше устните опънати и неудобни, те все пак бяха достатъчно еластични, за да му позволят да говори, да пие, да яде абсолютно всичко, без да сваля маската.

— Не исках да ти казвам, преди да съм се уверил, че е сполучлива — каза Крийм, — но имам изненада за теб.

— Какво имаш предвид? Каква изненада? — попита Бергман.

— Джошуа, помниш ли Форт Лодърдейл?

Последва дълго мълчание, преди да получи отговор.

— Разбира се — тихо отвърна той.

— Пролетната ваканция, 1988.

— Казах, че помня — отсече Бергман, но после отново омекна. — По онова време бяхме просто двойка ембриони.

— Знам, че беше отдавна — каза Крийм. — Но мислих доста по този въпрос и не съм готов просто да потъна тихо в нощта. А ти?

— Божичко, не — каза Бергман. — Но ти беше този, който…

— Знам какво съм казал. Но това беше отдавна. Сега е друго.

Крийм чу как приятелят му изпусна дълга, бавна въздишка.

— Господи, Илайджа — каза. — Наистина ли?

Звучеше уплашен, но вълнението му надделяваше. Въпреки вродената си плахост, Бергман притежаваше и някаква изключително извратена черта в характера. Той винаги се бе вълнувал от убийствата повече от Крийм.