Брадли Уест - Море от лъжи

Ий тресна вратата зад гърба си.

Горбани остана седнал зад бюрото си. Замисли се сериозно. Иран се бе ангажирал с операция „Менандър“, за да направи слепи и глухи враговете си в момента, когато щеше да изпробва първата си атомна бомба. Повишението на Горбани зависеше от връщането в страната на тези два инициатора, поправени от китайците. Единият щяха да използват, за да се уверят, че действително работи. Вторият щяха да монтират към атомната бомба. Дали изпитанието щеше да бъде под земята, или щяха да сложат бомбата на носа на балистична ракета „Седжил 45 45 Седжил (Sejil или Sejjil) — ирански балистични ракети с твърдо гориво. — Б.пр. -2“ насочена към Израел, бе нещо, което Горбани не знаеше.

Но се молеше в себе си да е второто.

Вторник, 11 март: Сингапур. Рангун

Нолан агонизира цяла нощ в мислене как да постъпи с подсигуровката. Провалът на брака му беше едно, но предаването на държавни тайни на отколешен враг — съвсем друго. За него? За безопасността на семейството му? Мислите му препускаха, а сънят му бягаше часове наред.

Събуди се от неспирното чуруликане на птичките. Смачканите, по-рано чисти и изгладени чаршафи не се различаваха много от онези, които бе оставил на пода преди седем часа. По тях нямаше бебешки крем, но със сигурност имаше пот и терзания.

Чувстваше се ужасно, но някъде на границата с подсъзнанието му витаеха наченките на план. Да, щеше да ги изработи за още един, последен път.

Разпитът в осем сутринта в кабинета на Константайн мина без изненади. Нито началникът на охраната, нито шефът на мисията бяха особено загрижени за безопасността на Нолан след вчерашния предполагаем опит за похищение от СВР. Поне бяха любопитни обаче защо СВР изобщо се е опитала.

Нолан отдавна бе разбрал, че най-добрите лъжи са онези, които са 95% истина. Затова каза:

— Ами, има две възможности: или СВР стои зад МН370 и работи с Телър, или не е така. А ако не е така, единственото, което ми идва наум, е, че съм близък с Марк Уотърман и те искат да ме разпитат с оглед ситуацията около него. Само че ако причината наистина е това, можеха просто да ми се обадят и да им разкажа всичко на по едно кафе.

Обяснението не убеди нито един от двамата, но Константайн, който нямаше за какво друго да се заяде с Нолан, го пусна да си ходи с предупреждението да внимава, особено след като вече се намира под наблюдение от Компанията. Нолан сухо им благодари за осигуряването на физическа охрана, която бе поискал вчерашния ден, и си тръгна, за да участва и сутрешната оперативка на работната група.

Взе асансьора до горния етаж и мина през пропуска, за да отиде в най-голямата заседателна зала. Обстановката в нея бе като в градски нюзрум в изборна нощ: белите дъски бяха изписани с маркери в ярки цветове, по стените висяха подробни карти на райони от града, а на сложени един до друг телевизори с отнет звук вървяха програмите на Си Ен Ен и Би Би Си. Болките по тялото му от акцията до Писта-1 като че ли отслабваха, изглежда, за да бъдат заместени от по-локализираните разтежения вследствие гимнастиките с Мили. Беше прекалено стар за подобни упражнения, независимо дали на открито или на закрито.

Пред събралите се в стаята стоеше Мелиса Шук, с грижливо оформена прическа. Той седна най-отзад. Мили му се смръщи някъде от средата на масата — не беше доволна, че е игнорирал опита ѝ да му запази място до себе си. Той огледа останалите присъстващи и позна само неколцина. Нямаше нито един на неговите години. Повечето изглеждаха деца в първата си задгранична екскурзия. Вместо обръгнали на всичко новинари, прогнозиращи резултата от изборите, хората около масата повече приличаха на студенти, дошли на първа лекция. Повечето си бяха закачили написани на ръка табелки с имената.

В 8:35 Мелиса призова всички за внимание. До 9:15 различни функционери на Компанията и АНС с безтелесни гласове от високоговорителите актуализираха новините със събитията от през нощта. Най-интересното бе, че новини нямаше. Нула. Нищо.

Той се изключи от забавата и вместо това отвори англоезичната версия на сайта на „Ал Джазира“, където имаше по-сбита версия на издирването на МН370. Във фонов режим вървеше изтегляне на софтуер и Нолан периодично конфигурираше това или онова, с цел да работи с новия си компютър по-бързо и по-надеждно.

Инструктажът най-сетне свърши и Мелиса попита дали има въпроси, преди да продължи с разпределението на задачите за деня. За негово щастие Нолан беше без текуща задача, понеже бе пропуснал учредителната първа среща в понеделник. Надяваше се никой да не вземе думата, за да може да отскочи до китайския отдел. Но преди някой да реши да се прави на интересен и да развали магията на бившата му любовница, сегашната му „любима“ се обади с тъпичко гласче: