Брадли Уест - Море от лъжи

Мили съживи лаптопа си и показа вчерашните снимки на вероятни летища с различна степен на яснота. Имаше няколко подходящи военни писти, около които бе претъпкано със сгради и кипяща активност, в контраст с черни полоси, подходящи повече за чесни, отколкото за боинги.

Към края бе показана и зърнистата снимка на Писта-1. Всички се съгласиха, че Мили е свършила чудесна работа в идентифицирането на сградата под камуфлажната мрежа, особено при тази мизерна резолюция на изображението. Всичко започваше да изглежда като голяма контрабандна операция в регион, неизвестен досега с тайни операции. Може би мъртвороден строителен проект в делтата, но едва ли нещо повече.

Матюс чакаше края на баналната дискусия. Нолан си припомни още две причини, поради които недолюбваше Матюс. ДЦ се обличаше като манекен на „Брукс Брадърс“, а когато говореше, всяка негова трета дума излизаше в облаче от пръски слюнка. След разговор с Матюс отблизо на Нолан му се искаше да завре лицето си под струята на ръчен дезинфектант.

ДЦ каза:

— Много е хубаво да чуем всичко това от устата на нашия древен мореплавател, но в страна, където обработката и износът на наркотици са бизнес номер едно, никой не обясни как така поредната контрабандна операция — и вероятно такава, която явно е струвала няколко милиона долара — е преминала в изблик на крайно насилие в мига, в който е била разкрита. Тофър не е трябвало да заплашва Нолан, нито да убива шофьора на посолството, а най-малко от всичко онези явно непричастни към нищо селяни. Независимо дали е забъркан „Златният слон“, той е шеф на охраната на децата на бившия най-голям в света контрабандист на хероин. Тези хора знаят добре телефоните, на които да се обадят, за да блокират всякакво евентуално разследване в зародиш. Както Хекър ни е казвал много пъти, това е причината УБН никога да не види осъждане в Бирма.

Всички се напрегнаха за отговора на Хекър.

— Противно на онова, което току-що се каза — почна той — УБН се радва на траен успех в Бирма, но щеше да постигне много повече, ако продължавахме облитанията със съдействието на националната полиция. Благодарение на вашите усилия това престана, но тази тема по-добре да я оставим за друг път. Имахме информатори в „Златният слон“ години наред до края на миналата година. Там е чисто. Тофър действа на своя глава и е изплашен да не бъде разкрит. Поради това се опитва да убива и сплашва всеки, който би могъл да каже на шефа му с какво се занимава.

Беше ред на Матюс да реагира:

— И с какво се занимава? Тофър строи трикилометрова писта с парите и оборудването на „Златният слон“! Не ми говори, че никой в ЗС не знае какво става. Нека не бъркаме строителния проект, който явно е бил предварително одобрен, с онова, което Тофър прави с пистата! Откакто е завършена преди около месец, там непрекъснато има кацане и излитане на самолети посред нощ. Ще попитаме какво знаят местните, но съм готов да се обзаложа, че тези полети са лични партиди на Тофър или неговите началници. По някое време в бъдеще ЗС ще предаде пистата на армията, ще си получи парите и ще се оттегли. Новият собственик ще поеме нещата в свои ръце и може би армията ще остане да отговаря за охраната.

И в този момент Мили изненада сама себе си — както, разбира се, и всички останали в стаята — със звука на собствения си глас:

— Ако искате един граждански полет да изчезне, Бирма е може би единственото и най-добро място в Югоизточна Азия. Народът живее в почти сталинска диктатура. Правителството казва на хората си кога могат да видят нещо и кога не могат. Агенциите за помощ не могат да се доберат до готови да говорят свидетели дори след като военни те камиони са минали с рев и грохот през селата и са преследвали играещи на пътя деца… На всичко отгоре Китай иска пряк достъп до Индийския океан. Окупацията на Шан ги приближава с още триста километра до целта им, а междувременно суровините отиват на север. Като добавка, след като се намести в страната, Китай ще изгори маковите поля, опиумните складове и лабораториите за мет, които пристрастяват гражданите им. Може дори да изтрие от лицето на земята бирманската армия, като разплата за милионите наркомани в Юнак и Кунмин.

Въпреки възхищението си от дързостта ѝ Нолан се съмняваше, че някой друг в стаята, освен Мартин е впечатлен от кратката реч на младата Мили. Дори при това положение Матюс и Хекър замълчаха. Нолан се улови, че не може да откъсне поглед от пленителната ѝ усмивка, приятното ѝ лице и сериозността ѝ, докато тя гледаше надолу и пръстите ѝ шареха безцелно по клавиатурата на лаптопа: лицето ѝ бе пламнало заради мълчанието, което бе посрещнало изблика ѝ.