Брадли Уест - Море от лъжи

— Няколко неща, като се започне с три-четири чувала мостри от почва, пепел и бананов пай, които Зея и Гонзалес изровиха изпод боклука — напомни Нолан.

— Стане ли това, забрави за нашето разследване. Ще пуснем всичко в сингапурска лаборатория и ще видим какво ще излезе, преди да го споделяме с Компанията. Обещавам ти да видиш пръв резултатите, когато излязат.

— Става. Но трябва да споменеш, че Тофър оставя впечатлението на откачен убиец, така че ще трябва да напомним на бирманците, че са ни длъжници, и да поискаме да го задържат. Той не е обикновен наркотрафикант, правещ удари за по десетина милиона долара, който държи в джоба си политици от средно ниво или някой полковник от армията. Трябва да са наясно, че е на порядък по-лош. Мили е в опасност, защото…

— Мили може да е в опасност. Няма доказателство, че Тофър/Телър я е идентифицирал по взетите от колата ти доклади. Да не прибързваме със заключенията — каза Райдър.

— Може и да си прав. Добре… няма да проточваме срещата повече от час. Искам да видя жена си и едно от децата, преди да се пренеса в „Клуб Аватар“.

— Семейството ти в безопасност ли е, където е сега? — попита Нолан.

— Да. След като пристигнах през 2012-а, получавам по една заплаха седмично, а Софи и Си Джей вероятно по една месечно. Живеем в държавни апартаменти в Дъбърн Парк. Сградата ни е зад скамейката за играчите на бейзболния стадион. Каня те на вечеря, когато това отшуми. Но не блъскай по вратата долу и не се опитвай да се качиш по улука, защото някой пехотинец може да ти направи дупка. Травис живее в същата сграда, което определено допринася за общия комфорт. Нали знаеш, че е бил снайперист на тюлените с потвърдени убийства от километър и половина в Афганистан?

— Не, но виждам, че се оправя доста добре с оръжията.

Райдър прочисти гърлото си, за да насочи разговора на друга тема.

— Трябва да се върна в Сингапур и да обмисля нещата за МН370 и Телър. Имаме ли вече списък на пасажерите и манифест на каргото?

— Това е нещо, което можеш да провериш с Матюс, когато го видиш. Аз се опитвам да не разговарям с този задник, освен ако не е абсолютно наложително — отговори Хекър.

Райдър се усмихна на Нолан и отговори на поредното позвъняване по телефона му. Нолан бе изненадан да го чуе да разговаря на смес от бирмански и примитивен английски, какъвто военните по света използват, за да говорят с местните. След двайсетина секунди напълно неразбираеми фрази Райдър затвори.

— Травис, след като явно работиш с туземците, най-добре е да използваш за база пристройката на посолството. Така няма да доведеш в конспиративната ни квартира убийците на Тофър. Засега нека казваме на местните, които попитат, че съм извън страната по други дела на УБН.

— Окей, шефе.

Бяха в центъра на Рангун. Утринното слънце вече обещаваше поредния изтощително жарък ден. Дори в по-изисканите жилищни квартали по улиците се виждаха редуващи се купчини стари дъски или чакъл, пусти парцели, пълни с избуяла трева или боклук, както и изоставени сгради. Там, където имаше тротоари, настилката им бе или разбита, или отрупана с откъртени сухи клони и торби с боклук, в очакване да бъдат събрани.

Трафикът започваше да се оживява и шофьорът бе принуден да смени лентите и да завива внезапно, за да избегне евентуално проследяване. Нолан бе впечатлен от пъргавината, с която рейндж роувърът се стрелна между разнебитен автобус и цистерна с втечнен газ, истинска бомба на колела. След пет минути спряха на пътя, водещ до конспиративната квартира. Нолан продължаваше да няма представа къде се намират.

Джоани вдигна на първото позвъняване — тъкмо довършваше закуската си и гледаше по телевизията някаква сапунка.

— Скъпа, аз съм. Извинявам се, че се обаждах толкова рядко. Наред ли е всичко?

— Изобщо не е! Вчера градинарят никакъв не се появи, а тъпата прислужница счупи чаша. И можеш ли да си представиш, Хуанила иска назаем още четиристотин долара! Бедната! Роднините ѝ във Филипините я въртят на пръста си. Когато ѝ изтече договорът, ще ми дължи пари. Оказа се, че сме свършили къдравото зеле, а тя не ми е казала, и сега…

Изливащият се от Джоани поток на съзнанието му казваше, се всичко е добре, но времето го притискаше. След като тя спря и бе в състояние да се съсредоточи, инструктажът му продължи две минути. Използва кодови думи, за да покаже, че е в безопасност и не е под принуда („голф“), но че семейството е застрашено („плуване“). Удиви се на способността ѝ да се превръща за миг от страховита стопанка на къщата в началник-щаб. Когато приключи разговора, знаеше, че тя и децата скоро ще бъдат недостъпни за дългата ръка на Телър.