Брадли Уест - Море от лъжи

— Кажи… кажи на програмистите от НОА да не пипат червеите си — изсумтя той.

— Много е късно за това. Червеите бяха вкарани преди много време по неразбираем за нас начин. Ръководителят на екипа от поделение 61398 Куо току-що ми каза, че НАГПР вероятно ще възстанови потока данни от сателитите си към 11:30 бейрутско време, тоест само след три часа.

— Могат ли китайците да ни помогнат с атаката?

— Не, те свършиха работата си. За няколко часа премаршрутизираха конфигурациите си, за да минимизират въздействието на липсващите руски сървъри и да осигурят DDOS атаката да използва всички налични възможности. Няколко от ходовете им бяха буквално поразителни, но всички това приключи.

— Сега ме изслушай много внимателно, Морморот. Няма да споменаваш за това пред никого. Изключи захранването на работните станции на китайския екип. Вземи със себе си охрана и конфискувайте мобилните им телефони. Заключете ги в охраняема заседателна зала и кажи на Хизбула да застрелят всеки, който излезе от нея.

— Но защо, господин полковник? Как това…

— Не задавай повече въпроси. Такава е волята на Великия аятолах и повече не ти трябва да знаеш.

— Да, сър.

Морморот излезе, но много по-бавно, отколкото бе влязъл.

Гилани въздъхна и вдигна слушалката. Предстоеше му тежък разговор.

— Госпожо посланик? — Директорът на МДС към централата в Коломбо не бе в добри отношения с посланик Ли Шиулан. Мадам Ли бе най-умният човек в посолството и не понасяше глупаци, което ѝ бе донесло прякора Драконката.

— Да, какво има?

— Ю Кайли току-що се обади с есемес. Все още е с Нолан, а той все още е жив. Заповядано ѝ е да остане с него, докато не потвърди смъртта му.

— Вие не наблюдавахте ли летището? Как им позволихте да излетят незабелязано?

— Не знаем. Бързината, с която се озоваха във въздуха, подсказва „Ратмалана“, на петнайсет километра южно оттук. Това не е международно летище за граждански полети и поради тази причина нямахме никого там.

— Къде е снайперският ви екип?

— Те… ъ-ъ… изглежда, са мъртви. И двамата имам предвид. Не отговаряха на радиоповиквания, така че се свързахме с нашия човек в „Гранд Хаят“. Той се качи на седмия етаж, над „подиума“, и намери там трима бели, американци или британци, да напускат мястото. Двамата наши са мъртви вследствие на огнестрелни рани. Взел е, без да го забележат, радиостанциите им, така че няма да бъдат свързани с посолството.

— Американците са убили нашия екип?

— Не мога да го заявя със сигурност. Там сега е полицията и нашият човек не може да се приближи достатъчно до труповете, за да направи снимки. След като получим шанс да ги разгледаме в моргата, ще имаме по-добра представа…

— Достатъчно! Къде е било подкреплението им? Ох, защо трябва да работя с малоумници? Махай се от кабинета ми! Не искам повече да те гледам! Когато началникът на отдела на МДС напусна кабинета ѝ, посланик Ли натисна бутона за разговор на интеркома си: — Свържи ме с министъра на отбраната Гихан. Постарай се да разбере, че става дума за националната сигурност на двете ни страни.

Шифрованото на ръка съобщение от Гретчен Дойл отне на един от младшите сътрудници петнайсет минути, за да го дешифрира с помощта на шифроблокче. Бърнс, разбира се, за нищо на света не би се главоболил с шифрограми със или без гриф „За лично ползване“. Уотърман беше мъртъв, файловете на АНС бяха на сигурно място и най-сетне имаше основания за умерен оптимизъм. Ако беше хазартен тип. Бърнс щеше да заложи на това, че Нолан и креватната му приятелка от МДС са вече на топло в китайското посолство.

Иззвъня телефонът на пряката линия. Беше Доил.

— Току-що прочетох съобщението ти — каза Бърнс. — Добри новини. Но какво е толкова спешно, че ме търсиш на незащитена линия?

— Екип на въздушна линейка на ВВС на Съединените щати е забелязал „Гълфстрийм 550“ да излита преди по-малко от половин час. Нолан е отлетял заедно с китайката с нает от него чартър. Дестинацията е неизвестна, но вчера пилотът е регистрирал полетен план до Дили, Източен Тимор. Имаш ли някакво обяснение?

— Никакво, но проклет да съм, ако наистина летят за Дили. Остави ме да се погрижа за това веднага. — И той затвори. — Джини! Свържи ме с контраадмирал Кохран в Сингапур. И открий името и номера на изпълнителния директор на „Харкорт Авиейшън“. Трябва да говоря с него веднага щом свърша с Джон Бой.

— Господин министър, благодаря ви, че приехте обаждането ми каза госпожа Ли с целия чар, на който бе способна в момента.