Том Грейс - Зловеща паяжина

След последния цикъл Сиуик нежно завъртя колбата с Трис-ЕДТА 8 8 Трис-ЕДТА — Етилендиамин тетраоцетна киселина, буферен разтвор. Използва се при кръвни анализи. — Б.пр. .

На дъното ѝ малка бяла гранула се разтваряше в прозрачната течност. В консервиращата среда бяха хванати човешки генетични характеристики, които тя се надяваше да оневинят Осуалд Иймс.

Тя обработи кръвните проби по почти същия начин като извлечените клетки. Случаят беше предложил пет различни проби от ДНК, четири от жертвите и една от убиеца. Интересът на Сиуик не беше насочен към шестте милиарда базови двойки в човешкия геном, а по-скоро към тринайсетте много по-малки отрязъци от малки чифтове, познати в съдебните среди като тринадесетото ядрено място с чифтно повторение — така бяха класифицирани в комбинираната система за индексирана ДНК на ФБР.

Като използва машина за полимеразна верижна реакция, тя увеличи получените проби, като химически възпроизведе тези определени части от ДНК кода отново и отново, докато не получи милиони малки копия. Включи ги към ДНК анализатора и програмира машината да работи през нощта. В тъмнината на лабораторията анализаторът разтегна мъничките нишки ДНК и бавно започна да обработва миниатюрните чифтни повторения като баркодове от някой супермаркет с десетмиливатовия си аргонно-йонен лазер.

На сутринта на петия ден от разследването си Сиуик се върна в лабораторията и се отправи директно към мастиленоструйния принтер, прикрепен към генетичния анализатор. Там намери няколко отпечатани страници.

Първо провери доклада за експерименталните контролни проби, образци от ДНК, които водят до известни резултати, и с облекчение установи, че не е объркала нищо и че машината за полимеразна верижна реакция беше действала, както трябва. После сравни таблиците с резултатите от кръвта на Олсън с тези от пробата, взета от тампона. Имаше съвършено съвпадение, което доказваше, че идват от едно и също лице. Резултатът не беше неочакван, но придаваше стопроцентова достоверност на работата ѝ.

При сравняването на кръвта на Олсън със семенната течност на нападателя Сиуик не откри никаква корелация между ядрените места или половите идентификатори, което значеше, че тя успешно е изолирала ДНК-то на убиеца. И двамата мъже имаха X и Y хромозоми, но дължината на чифтните повторения показваше, че имат различни родители. Нито едно от тринадесетите места не съвпадаше, което доказваше, че Сътън не е правил секс с Олсън преди убийството.

— Да видим теб, Оз — рече си Сиуик с надежда.

Разгъна картите с кръвната проба на Иймс на плота до тези на убиеца. Сравни първото място и сърцето ѝ спря, когато видя съвпадението.

— Спокойно, момиче — окуражи се тя. — Това е само една точка. Има още тринайсет.

Точка по точка тя сравни двата генетични профила и при всяко следващо съвпадение отправяше мълчалива молитва следващото да покаже нещо съвършено различно, нещо, което да докаже невинността на Осуалд Иймс. След деветото Сиуик започна да предусеща болезнената неизбежност. Знаеше, че с всяко следващо съвпадение вероятността двете проби да са дошли от един и същи човек нараства експоненциално.

Очите ѝ се напълниха със сълзи. Тя прокара пръсти по последното тринадесето място. Както при всички останали, и тук имаше съвпадение. Почувства се ужасена и предадена. Графиките даваха неопровержимото доказателство, че Осуалд Иймс — мъж, когото познаваше и харесваше, великолепен учен, на когото беше гледала като на колега и наставник — е виновен.

22 февруари

Ленгли, Вирджиния

Роксан Тао слезе от асансьора на седмия етаж на сградата, която беше истинското седалище на ЦРУ. Беше облечена в строг сив костюм, а дългата ѝ черна коса бе изпъната назад с орнаментирана шнола. Приличаше повече на търговски представител, дошъл за среща с важен клиент, отколкото на един от агентите под дълбоко прикритие на Управлението.

— Имам среща с директора на разузнаването — каза Тао безцеремонно на секретарката на Джаксън Барнет.

Сали Кърш вдигна поглед от екрана на компютъра си и се вгледа в снимката на идентификационната карта, закачена за ревера на Тао.

— Моля седнете, госпожице Тао. Директорът ще дойде всеки момент.

Тао хвърли поглед към телефона с много линии на бюрото на Кърш, за да види дали директорът не говори с някого. Никоя лампичка не светеше. Тя се обърна и седна отвън, за да изчака срещата си.