Робин Кук - Заговор

Изглежда възнамеряваше да даде възможност на отношенията им да се развиват по естествен път и тя му беше благодарна, макар да предполагаше, че причината може да е двайсет и две годишната разлика във възрастта; тя бе на трийсет и една, а той — на петдесет и три.

Странно, единственият друг мъж, с когото се срещаше в Атланта, беше с четири години по-млад от нея. Тад Шокли, доктор по микробиология, който работеше в същия отдел, в който тя най-после бе назначена, се бе влюбил в нея в момента, в който я бе забелязал в кафенето през първата й седмица в Центъра. Беше пълната противоположност на Ралф Хемпстън: доста стеснителен, дори когато я беше поканил на кино. Бяха излизали пет-шест пъти, и слава богу, че той, както и Ралф, не беше натрапчив във физическо отношение.

Мариса бързо си взе душ, изсуши се и си сложи грим почти механично. Времето я притискаше и тя бързо отхвърли няколко комбинации, докато прехвърляше дрехите си в килера. Не робуваше на модата, но обичаше да показва най-доброто от себе си. Спря се на копринена пола и пуловер, които си бе купила за Коледа. Пуловерът стигаше до средата на ханша й и тя си помисли, че я прави да изглежда по-висока. Обу чифт черни обувки и се погледна в голямото огледало.

Въпреки ръста си, беше доволна от вида си. Чертите й бяха дребни, но нежни, а баща й бе използвал израза „изящни“ преди години, когато го попита дали я намира за хубава. Очите й бяха тъмнокафяви, с гъсти мигли, а тежката й вълниста коса имаше цвета на скъпо шери. Носеше я по същия начин, както и на шестнайсет години: дълга до раменете, отметната назад над челото с диадема от костенурча черупка.

Ралф се намираше само на пет минути с кола, но колкото повече се отдалечаваше от дома си Мариса, толкова повече кварталът се променяше. Сградите станаха по-големи, заобикаляха ги добре поддържани и подстригани морави. Къщата на Ралф беше разположена в голям имот с алея, която грациозно се отклоняваше от улицата и извиваше. От двете страни на алеята се кипреха азалии и рододендрони, които трябваше човек да види напролет, по думите на Ралф.

Самата постройка бе триетажна, във викториански стил, с осмоетажна кула, доминираща десния преден ъгъл. Голяма веранда, облицована с пищен перваз от резбовано дърво, тръгваше от кулата и продължаваше по дължината на къщата отпред, след което завиваше наляво. Над верандата имаше кръгъл балкон и конусообразен покрив, с който завършваше един от върховете на кулата.

Мястото изглеждаше наистина празнично. Всички прозорци грееха в светлина. Мариса зави наляво, следвайки инструкциите на Ралф. Помисли си, че е малко закъсняла, но не се виждаха други коли.

Когато мина покрай къщата, погледна нагоре към стълбата за противопожарния изход, който се спускаше от третия етаж. Беше го забелязала една нощ, когато Ралф спря да си вземе забравения пейджър. Беше й обяснил, че предишният собственик е направил помещения за прислугата горе и градският отдел по строителство го е принудил да добави пожарния изход. Черното желязо изпъкваше гротескно на фона на бялото дърво.

Мариса паркира пред гаража, чийто вид подхождаше напълно на главната постройка. Почука на задната врата на модерно крило, което не можеше да се види отпред. Явно никой не я чуваше. Погледна през прозореца и забеляза оживление в кухнята. Заобиколи и застана на главния вход, натискайки звънеца. Ралф отвори вратата почти мигновено и я прегърна силно.

— Благодаря ти, че идваш рано — каза той и й помогна да съблече палтото си.

— Рано? Мислех, че съм закъсняла.

— Не, не — завъртя глава той. — Гостите ще са тук след осем и половина.

Тя се изненада, когато го видя, че е облечен в смокинг. Макар да знаеше колко красив е, бе смутена.

— Надявам се да съм облечена подходящо — каза тя. — Не ми спомена, че събитието ще е официално.

— Изглеждаш зашеметяващо, както винаги. Просто търсех повод да облека смокинга си. Ела, ще те разведа.

Мариса го последва, мислейки си отново, че Ралф изглежда като типичния лекар: силни, хубави черти, посивяваща коса на слепоочията. Двамата отидоха в салона за гости. Обстановката и тук беше привлекателна, но някак стерилна. Прислужница в черна униформа излезе с ордьоври.

— Ще започнем тук. Напитките ще се сервират в бара в дневната — каза Ралф.

Той отвори две плъзгащи се врати и двамата влязоха в дневната. Барът се намираше вляво. Млад мъж в червена дреха търкаше чашите с бързи, уверени движения. Оттатък дневната, през свода, се помещаваше официалният салон за хранене. Масата беше заредена за най-малко дванайсет души.