Робин Кук - Заговор

Клиниката бе удобно разположена на широка улица. По това време имаше само няколко коли. Мариса стигна до гаража за паркиране, взе си талон и намери място близо до входа. Цялата структура беше модерна, включително гаражът, клиниката и онова, което тя предположи, че е болницата — седеметажна постройка. Излезе от колата, протегна се и взе куфарчето си. В него бяха лекциите й по епидемиология от уводния курс — като че ли това щеше да помогне! — бележник, моливи, малко ръководство по диагностична вирусология, допълнително червило и пакетче дъвки. Ама че майтап.

Още щом влезе вътре, усети познатата болнична миризма на дезинфектант — миризма, която я успокои по някакъв начин и я накара да се чувства като у дома си. Имаше будка с надпис „Информация“, но беше празна. Тя попита мъжа по поддръжката, който миеше плочките, как да стигне до болничното крило, и той посочи една червена лента върху пода. Мариса тръгна по нея и скоро се озова в спешното. Тук не беше много оживено — няколко пациенти седяха търпеливо в чакалнята, а зад бюрото имаше само две сестри. Потърси дежурния лекар и обясни коя е.

— О, страхотно! — въодушевено извика той. — Радваме се, че сте тук! Д-р Наварес ви чака цяла нощ. Ей сега ще го доведа.

Мариса разсеяно започна да си играе с някакви кламери. Когато вдигна поглед, видя, че двете сестри я гледат. Тя се усмихна и те й отвърнаха.

— Искате ли да ви донеса кафе? — попита по-високата.

— Добре ще ми дойде — кимна Мариса. Към безпокойството й се прибавяше ефектът от недостатъчния сън — беше спала само два часа по време на полета от Атланта.

Докато отпиваше от горещата течност, кой знае защо си спомни медицинските детективски истории, които поместваха в „Ню Йоркър“. Винаги й се беше искало да участва в някакъв подобен случай, като онези, разрешени от Джон Сноу, бащата на модерната епидемиология: Лондонската холерна епидемия била утихнала, когато Сноу, по метода на изключването, изолирал проблема до една отделна лондонска водна помпа. Истинската красота в работата на Сноу се състоеше в това, че го беше направил преди теорията за бактериалния причинител на болестта да бъде приета. Нямаше ли да е чудесно и тя да попадне в такава ситуация?

Вратата се отвори и в рамката й застана красив чернокос мъж. Като примигваше на ярката светлина, той се насочи право към нея. Устните му се извиха в усмивка.

— Д-р Блументал, толкова се радваме да ви видим. Представа нямате.

Те си стиснаха ръцете и той закова очи в нея. Беше изненадан от дребния й ръст и младежкия й вид. Очевидно за да прояви любезност, я попита как е минал полетът й и дали е гладна.

— Струва ми се, че ще е добре да минем направо към работата — каза Мариса.

Д-р Наварес се съгласи с готовност и я поведе към конферентната зала на болницата, като междувременно се представи като шеф на медицинския отдел. Новината не я накара да се почувства по-добре. Беше сигурна, че д-р Наварес знае сто пъти повече от това, което тя знаеше за заразните болести.

Той й направи знак да седне до кръглата маса, взе телефона и позвъни. Докато чакаше да се свържат, й обясни, че д-р Спенсър Кокс, щатският епидемиолог, нямал търпение да говори с нея.

Д-р Кокс се зарадва на появата й също толкова, колкото и д-р Наварес. Той й обясни, че за съжаление в момента е зает с проблем в района на залива на Сан Франциско, свързан с избухване на хепатит B, по всяка вероятност свързан със СПИН.

— Предполагам — продължи д-р Кокс, — че д-р Наварес ви е казал, че проблемът в клиника „Рихтер“ вече включва седем пациента.

— Все още не ми е казал — отвърна Мариса.

— Е, значи ще го направи сега. Тук при нас има почти петстотин случая на хепатит B, така че сама разбирате защо не мога да дойда веднага.

— Разбира се.

— Късмет — пожела й д-р Кокс. — Между другото, откога работите в Националния Епидемиологичен Център?

— От не много отдавна — призна тя.

Настъпи кратка пауза.

— Ами, дръжте ме в течение — завърши д-р Кокс.

Мариса подаде слушалката отново на д-р Наварес и той я сложи на вилката.

— А сега да ви въведа в курса на събитията — каза той, преминавайки към стандартния монотонен говор на лекарите, когато извади няколко картона от джоба си. — Имаме седем недиагностицирани, но очевидно тежки случая — фибрилни заболявания, характеризиращи се със слабост и мултисистемни усложнения. Първият пациент, който се наложи да бъде хоспитализиран, е един от основателите на клиниката, самият д-р Рихтер. Следващият — жена от отдела за медицински архив. — Д-р Наварес започна да подрежда картоните на масата. Всеки се отнасяше за отделен пациент.