Кейт Мос - Лабиринтът

— Мислех, че Инквизицията се е появила в Испания.

— Грешка, която допускат всички — отвърна Бейар. — Инквизицията е била създадена за унищожаването на катарите. Започнал истински ужас. Инквизиторите обикаляли от град на град, обвинявали когото им падне. Навсякъде имали съгледвачи. Ексхумирали мъртъвци, случвало се покойници, погребани в свети земи, да бъдат изгаряни като еретици. Инквизиторите сравнявали изповеди с полуизповеди и се заели да съставят карта на катарството. Окситания започнала да потъва, залята от злостната вълна на убийствата. Съдът осъждал почтени, честни хора. От страх съсед се обръщал срещу съседа. Всички големи градове, от Тулуза до Каркасон, имали съд към Инквизицията. След като осъждали жертвите си, инквизиторите ги предавали на светските власти, които ги хвърляли в тъмница, изтезавали ги, осакатявали ги или ги изгаряли на клада. Самите те не си мърсели ръцете. Малцина били оневинявани. Но след като са ги пускали на свобода, дори те са били принуждавани да носят по дрехите си жълт кръст — знак, че са еретици.

В съзнанието на Алис изникна спомен: как тича през гората, за да избяга от преследвачите си. Как пада. Как от нея се отделя късче плат с цвят на есенен лист, което се понася във въздуха.

„Дали съм го сънувала?“

Алис се взря в лицето на Одрик и видя по него такава болка, че чак сърцето й се сви.

— През май 1234 година инквизиторите пристигнали в град Лиму. За лош късмет Алаис била там за кратко заедно с Риксанд. Като две жени, които пътували заедно, вероятно са ги взели за parfaites, задържали ги и ги откарали в Тулуза.

„Точно от това се страхувах.“

— Двете не казали истинските си имена, така че Сажо научил за случилото се чак след няколко дни. Отишъл незабавно при тях, без дори да се замисля, че се излага на опасност. Но и този път късметът не бил на негова страна. Заседанията на съда към Инквизицията се провеждали главно в катедралата „Сан Сериен“ и Сажо отишъл да търси там Алаис. Но тя и Риксанд били отведени в църквата „Сент Етиен“.

Алис затаи дъх при спомена за жената с вид на призрак, влачена от монасите в черни сутани.

— Била съм там — успя да изрече тя.

— Условията били ужасни. Мръсотия, жестокост, унижения. Затворниците били държани без осветление, без топлина. Различавали деня от нощта само по писъците на събратята си по участ. Мнозина издъхнали в тъмницата още преди да ги изправят пред съда.

Алис се опита да каже нещо, но устата й беше пресъхнала.

— А Алаис…

— Човешкият дух може да издържи много изпитания, но веднъж сломен, се срутва като прах. Инквизиторите вършели точно това. Сломявали духа, точно както мъчителите разкъсвали кожата и трошали костта.

— Разкажете ми — подкани бързо тя.

— Сажо закъснял — продължи той с глух глас. — Но не и Гилем. Чул отнякъде, че за разпит е доведена лечителка от планината, и някак се досетил, че това е Алаис. Подкупил надзирателите да го пуснат — подкупил ли ги е, или ги е заплашил, не знам. Но намерил Алаис. Двете с Риксанд били отделно и благодарение на това Гилем имал възможност да я изведе от „Сент Етиен“ и Тулуза още преди инквизиторите да се усетят.

— Но…

— Още от самото начало Алаис била убедена, че са я хвърлили в тъмница по заповед на Ориан. Със сигурност не са я разпитвали.

Алис усети, че се е просълзила.

— Гилем завел ли я е обратно в селото? — побърза да попита, като избърса с длан лицето си. — Алаис прибрала ли се е у дома?

Бейар кимна.

— Двете с Риксанд се прибрали малко преди празника Успение Богородично.

Каза го на скоропоговорка.

— Гилем не е ли отишъл с тях?

— Не — отговори Бейар. — И двамата не са се срещнали отново, докато… — Той замълча. Алис чу, всъщност по-скоро усети как старецът си поема дъх. — Дъщеря й се родила след шест месеца. Алаис й дала името Бертранд — в памет на баща си Бертран Пелтие.

Думите на Одрик сякаш увиснаха помежду им.

„Още едно парченце от пъзела.“

— Гилем и Алаис — пророни Алис.

Представи си родословието на пода в стаята на Грейс в Салел д’Од. Името „АЛАИС ПЕЛТИЕ-ДЮ МА (1193-)“, откроено с червено мастило. Алис не бе успяла да разчете името до него, бе прочела само името на Сажо, написано със зелено мастило един ред по-долу и встрани.

— Алаис и Гилем — повтори тя.

„Аз съм им пряка потомка.“

Искаше й се много да узнае какво е станало през трите месеца, когато Гилем и Алаис са били заедно. Защо са се разделили отново? Искаше да разбере и защо символът на лабиринта се появява до имената на Алаис и на Сажо.