Кейт Мос - Лабиринтът

— Заради Алаис ли?

— Отчасти, но и заради баба си Есклармонд. Чувствал се отговорен към Noblesso de los Seres, точно както и Алаис към баща си.

— Какво е станало с Есклармонд?

— Мнозина Bons Hommes отишли в Северна Италия. Есклармонд не била добре и не можела да стигне толкова далеч. Гастон и брат му я отвели в малка общност в Навара, където тя останала няколко години, до смъртта си. Сажо я посещавал при всяка възможност. — Той замълча. — Алаис много тъгувала, че двете не успели да се видят отново.

— А Ориан? — попита след малко Алис. — Алаис научила ли е нещо за нея?

— Почти нищо. По-любопитен бил лабиринтът, вграден в катедралата „Нотр Дам“ в Шартр. Никой не знаел по чие нареждане е бил построен и какво означавал. Именно заради него Еврьо и Ориан се установили там, а не се завърнали в именията още по на север.

— И самите книги са били изработени в Шартр.

— Всъщност лабиринтът е бил изработен, за да отклони вниманието от пещерата с лабиринта на юг.

— Видях го вчера — вметна Алис. „Нима наистина е било вчера?“ — Не усетих нищо. В смисъл, стори ми се много красив, много внушителен, но само толкова.

Одрик кимна.

— Ориан получила каквото искала. Ги д’Еврьо я отвел на север като своя съпруга. В замяна тя му дала „Книга Отвари“ и „Книга Числа“ и му обещала да продължи да издирва „Книга Слова“.

— Като своя съпруга ли? — учуди се Алис. — Ами…

— Жеан Конгост ли? Бил свестен човек. Сухар, ревнив, но бил верен слуга. Франсоа го убил по заповед на Ориан. — Бейар замълча.

Алис поклати глава.

— Исках да попитам за Гилем — поясни тя.

— Той останал в Миди.

— Но не е ли очаквал нещо от Ориан?

— Бил неуморен в усилията си да прогони кръстоносците. С годините събрал в планините много последователи. Отначало се биел за Пиер-Роже Мирпоа. После и за сина на виконт Транкавел, когато той се опитал да си върне отнетите от баща му земи.

— Преминавал е от лагер в лагер ли? — изуми се Алис.

— Не, той… — Бейар въздъхна. — Не. Гилем дю Ма не е предал нито веднъж виконт Транкавел. Със сигурност е бил глупак, но в крайна сметка не и предател. Ориан го е използвала. Когато Каркасон паднал, Гилем бил взет в плен заедно с Реймон-Роже Транкавел. За разлика от виконта успял да избяга. — Одрик си пое дълбоко дъх, сякаш му беше мъчително да го признае. — Не е бил предател.

— Но Алаис го е смятала за такъв — пророни тихо Алис.

— Сам си е бил виновен…

— Да, знам, но дори и при това положение… да живее с такива угризения, да знае, че Алаис го мисли за по-черен и от…

— Гилем не заслужава състрадание — прекъсна я рязко Бейар. — Предал е Алаис, престъпил е брачния обет, унизил я е. Въпреки това тя… — Той замълча. — Извинете. Понякога е трудно човек да бъде обективен.

„Защо ли това го разстройва толкова много?“

— Не се ли е опитал поне веднъж да види Алаис?

— Обичал я е — отвърна простичко Одрик. — Не е искал да рискува и да отведе при нея французите.

— Тя също ли не се е опитала да го намери?

Одрик поклати бавно глава.

— Вие щяхте ли да се опитате, ако бяхте на нейно място? — попита той тихо.

Алис се замисли.

— Не знам. Въпреки онова, което той е направил, ако Алаис го е обичала…

— От време на време до селото достигали вести за военните походи на Гилем. Алаис не казвала нищо, но се гордеела с него.

Алис се намести на стола. Одрик като че ли долови нетърпението й, защото започна да говори по-бързо.

— През петте години, след като Сажо се върнал в селото — продължи той, — царувал тревожен мир. Тримата с Алаис и Хариф живеели добре. В планината имало и други каркасонци, включително някогашната слугиня на Алаис Риксанд, която се установила в същото село. Живеели скромно, но добре. — Бейар се замисли. — През 1229 година всичко се променило. На френския престол се качил нов крал. Луи бил ревностен мъж със силни религиозни убеждения. Не желаел да търпи ереста, която продължавала да се шири. Въпреки дългите години на потисничество и гонения в Миди Църквата на катарите все още можела да се мери като авторитет и влияние с Римокатолическата. На много места петте катарски епархии: в Тулуза, Алби, Каркасон, Ажан и Разес, се радвали на по-голямо уважение и влияние, отколкото католиците. В началото всичко това не засягало по никакъв начин Алаис и Сажо. Те продължили да живеят както преди. През зимата Сажо ходел в Испания, за да събира пари и оръжие за съпротивата. Алаис оставала в селото. Яздела много добре, стреляла бързо с лък и знаела да се бие с меч, била изключително смела. Носела съобщения на водачите на съпротивата в Ариеж и навред из планината Сабартес. Давала подслон на съвършени, осигурявала храна и сведения къде и кога ще има богослужение. Parfaits най-често били пътуващи проповедници и се изхранвали с ръчен труд. Чепкали вълна и предели, месели хляб. Обикаляли по двама, един по-опитен учител заедно с по-млад посветен. Обикновено по двама мъже, но понякога и жени. — Одрик се усмихна. — Точно както приятелката и наставница на Алаис — Есклармонд, правела навремето в Каркасон. Пак щяло да има отлъчване от Църквата, индулгенции за кръстоносците, нов поход за изкореняване на ереста, както го наричали, ако не се бил появил нов папа. Григорий IX. Той вече не бил готов да чака. През 1233 година подчинил на пряката си власт Светата инквизиция. Задачата й била да издири и да изтреби еретиците, без да подбира средства. За свои представители избрал доминиканците, или Черните монаси.