Лоренцо Каркатера - Вълка

Раза кимна.

— Последната доставка ще ми стигне ли за няколко седмици — попита той, без изобщо да оспори възгледите на Сантос.

— Това си зависи от теб. Бих казал, по-скоро да, но не знам какви са ти плановете и с каква съпротива ще се сблъскаш. Но според мои груби изчисления, дори и срещу вас да открият ураганен огън и ако планирате една-две по-мащабни акции, това количество пак ще ти стигне. Но както вече казах, Вълка може да предприеме действия за прекъсване на твоето снабдяване.

— Ако се случи, след колко време ще можеш да доставиш следващата пратка?

— Зависи от нуждите ти и какво е търсенето на другите пазари по света. Горе-долу след седмица.

Двамата продължиха да вървят, за известно време умълчани, като никой от тях не се чувстваше спокойно в компанията на другия.

— Смяташ ли, че действам необмислено, като се изправям срещу Вълка? — попита Раза.

Сантос сви рамене.

— Никога няма да ме чуеш да го изрека на глас. Зависи от това кой е по-подготвен. Исках само да разбереш, че не давам и пукната пара кой ще излезе жив от тази каша. Аз не се занимавам с този бизнес, за да печеля приятели, а за да печеля пари.

Раза замислено го погледна. Руснакът и Сантос бяха един дол дренки. И двамата бяха егоисти, действаха само за себе си и се стремяха да запазят или да разширят властта си. Вълка беше излязъл на лов, за да отмъсти за смъртта на семейството си и да докаже тезата си, че ако не бъдат спрени, терористите ще подкопаят финансовата структура на организираната престъпност. Сантос беше само оръжеен трафикант без преданост към никоя страна. Руснакът беше финансов източник с богат арсенал от оръжия и хора на свое разположение. Той беше умен и амбициозен. Същото се отнасяше и за Вълка.

Но въпреки тези неблагоприятни за Раза обстоятелства той беше убеден, че ако успее да изпълни плановете си, ще се превърне в най-опасния терорист в света. А именно това беше неговата цел. Неговата крайна и единствена цел.

— Давам ти дума, Сантос, когато всичко свърши, ти ще си много по-богат, отколкото си сега.

— Ето това е музика за ушите ми — отвърна той и доволно се усмихна.

Маргедина, Италия

Морето беше бурно, вълните бясно се удряха във вълнолома на пристанището. Докери във вълнени ризи и сини работни панталони стояха на групи и чакаха следващият кораб на подводни криле да влезе в пристанището. Беше едва 9:25 часът сутринта, а заливът вече беше запълнен с нетърпеливи туристи и техния багаж, местни, прибиращи се у дома, и бизнесмени, запътили се към работните си места на някои от многото острови, обслужвани по двайсет часа от пътническите кораби.

Опашките пред гишетата за билети бяха големи и шумни и без каквато и да е организация и ред в тях. Зад дебелите стъкла на гишетата, облепени със стикери, разписания на корабните линии и знаци за туристите на три езика, продавачите гледаха стоически над полудялата тълпа към оживения трафик оттатък каменните бариери, отделящи улицата от пристанището.

Един мъж на средна възраст с рядка кафява брада стоеше настрана и наблюдаваше целия този хаос с безразличие, пушейки цигари без филтър. Носеше сиво яке с два номера по-голямо за кльощавото му тяло. До него, до кафявите му военни пустинни обувки с кални подметки, имаше четири пътни чанти. Той избърса капката пот от веждата си и погледна колко е часът на екрана на малкия мобилен телефон, който стискаше в ръката си.

— Ти трябва да си Дал — чу се глас зад гърба му. Стреснат, той се обърна към млад мъж, който стоеше на сантиметри от чантите.

— Ти ли си… — Мъжът на средна възраст бръкна в джоба на якето и извади малко сгънато листче. Разтвори го, погледна набързо съдържанието му и отново се обърна към по-младия: — Ти ли си Панди? — попита.

По-младият кимна.

Дал огледа района на пристанището. Челото му тревожно се набърчи, по лицето му се стичаха струйки пот.

— Къде са другите? — попита той. — Трябваше да дойдете заедно.

Панди се усмихна и сви рамене.

— Твърде много вино и твърде малко храна. Събудих ги, преди да изляза. До няколко минути ще дойдат и те.

— Не ме интересува дали са пили или не! — каза Дал, като жегата и напрежението се изляха в гняв и объркване. — Трябваше да дойдете заедно. Такива бяха инструкциите!

— Имаме достатъчно време — опита се да го успокои Панди, без при това да привлича внимание. Той огледа тълпата около себе си и се запита дали изобщо е възможно да избяга и да умре, така както беше планирал, а не така, както онази италианка и нейните мутри искаха от него. — Подготовката им за този ден продължи месеци. Няма причина да се тревожиш.