Лоренцо Каркатера - Вълка

Обикновено влизам в битки сам, но ако започнех тази война сам, със сигурност щях да се проваля. И макар и да не обичам около мен да има бодигардове, това не означава, че нямам охрана. Само дето не се виждат. Това не важи само за мен, а за всеки високопоставен шеф на мафията. Ако искате да видите бодигардове, потърсете ги около някоя филмова звезда или модел. Те плащат добри пари за демонстрация на сила. Най-добрите бодигардове обаче са онези, които не можеш да видиш — невидима армия, която се появява само когато се наложи. Може и да изглежда така, че се движа сам, но бъдете сигурни — аз никога не съм сам.

Намирам странно успокоение в мисълта, че правилата, които прилагам към моите планове, датират от векове и в различни времена са били използвани от такива криминални босове като легендарния основател на Мафията Джулиано, Джо Боса Масерия, франк Костело, Лъки Лучано. Тези престъпни босове са поемали пресметнати рискове, винаги с поглед към бъдещето. Тези хора аз имах за свои примери и модел за подражание, тях изучавах, адаптирах тактиката им към днешния динамично променящ се и свиващ се свят — свят, крайно различен от техните представи.

Има още един важен елемент, ключов за удържането на победа над такъв внушителен противник — използването на враговете.

Врагът е също толкова съществен за победата, колкото приятеля или съюзника. Неговите мотиви могат да бъдат най-различни, в зависимост от това кой седи срещу него на масата. В случая с руснаците, мексиканците и терористите аз бях избрал за врагове колумбийските наркокартели.

Някога те бяха кралете на търговията с кокаин и бяха сред най-страховитите гангстери в света. Сега те са като малки деца пред витрината на сладкарница, допрели лица до стъклото, гледат със завист и яд сладостите. Тяхното могъщество беше многократно отслабено от акциите на колумбийската полиция, от раздорите и бунтовете в собствените им редици и от дръзките действия на конкурентите им. Мексиканците предприемаха общи действия да изместят колумбийците още от началото на деветдесетте години на миналия век, а колумбийците не направиха почти нищо, за да попречат на това. Те постепенно се умориха от непрекъснатите преследвания и гонитби със силите на реда. Наркобароните бяха станали или прекалено богати, или прекалено надрусани, за да дадат достоен отпор. Колумбийците не бяха планирали бъдещето си и бяха допуснали фатална за всеки гангстер грешка — в интерес на истината, фатална и за всеки бизнесмен, който се стреми да остане на върха: те бяха свикнали с мисълта, че винаги ще бъдат лидери в наркотрафика. Но винаги някой друг дебне да измести шефа и да го свали от високото.

Колумбийците бяха в такава позиция в момента — лишени от власт и хора, заети с възстановяване на организацията си, горящи от нетърпение да обявят война на мексиканците и да си възвърнат челното място в многомилиардната търговия с наркотици.

Аз мога да им помогна да постигнат тези цели, което автоматично ме прави неотменна част от техния успех или провал. По този начин ще получа на своя страна потенциално смъртоносна организация.

Само трябваше да приемат моето предложение.

Една продължителна война с мексиканските картели щеше да наруши потока на наркотици, който представляваше главен източник на приходи за бандите, участващи в наркотрафика, в това число и за моята. Престъпните синдикати щяха да се примирят с намаляването на приходите за определен период от време. Но след като притокът на наркотици се забавеше, а търсенето се увеличеше, тяхното търпение бързо щеше да се изчерпи, а с това и тяхната надеждност като мои съюзници. Ако можех да осигуря участието на колумбийците, те щяха да запълнят нарковакуума и да се погрижат пратките с дрога да продължат да се доставят по местоназначение. В замяна щях да им дам пари и легално прикритие в техния челен сблъсък с мексиканците. Двамата съперници нямаха друг избор, освен да се обединят срещу един общ враг, създавайки временен съюз, който щеше да е в интерес и на двете страни.

На този принцип от хилядолетия се държи светът.

Ню Йорк, САЩ

Майкъл Палеокрасас, глава на гръцкия картел, беше един от най-важните членове на международния престъпен синдикат. Висок на ръст, на трийсет и няколко години, мускулест и винаги загорял, независимо кой сезон на годината беше. Той се държеше спокойно и непринудено и никога не избухваше. Но беше ненадминат с пистолет, още по-добър с нож и не по-малко смъртоносен с голи ръце. Той беше мъж на думата и честта и се ползваше с уважението на всички фракции на подземния свят. Майкъл също така беше компютърен гений.