Лоренцо Каркатера - Вълка

Владимир взе отново телефона и набра четирицифрен код, последван от четиринайсетцифрен международен номер. Вдигна очи към сутрешното слънце, което хвърляше отблясъци върху планинския склон, сякаш планината беше покрита с лак.

— Започвайте втора фаза — нареди той по телефона.

— Искаш от нас да поемем риска да изгубим всичко, което сме градили в продължение на десетилетия. — Мъжът, който седеше срещу мен, ме гледаше право в очите. — Да се опълчим на хора, които по-скоро биха жертвали живота си, отколкото да направят компромис. И какъв е смисълът? И без това те гледат да стоят далеч от нас. Защо да мътим водата?

Мъжът се казваше Антъни Замбели — глава на сицилианската Мафия. Беше наследил титлата и нрава от баща си, дон Франческо Замбели, човекът, изобретил ковчега с двойно дъно — най-удобния начин да се отървеш от труп, който мафията беше измислила. Антъни в много отношения беше по-умен и по-образован от баща си, разширил фамилния бизнес с круизните пътувания с луксозни кораби, прибирайки два долара от всеки пет, похарчени на борда на морските лайнери. Той помогна организацията ни да разшири бизнеса си с ресторанти и казина. Благодарение на него успяхме да наложим да купуват само от нас магданоз, което ни носеше по петнайсет милиона долара приходи годишно.

Коментарът на Замбели ме изненада. Преди срещата мислех, че от цялата група той ще е единственият, който охотно ще подкрепи плана ми. Но пък срещата ни тепърва започваше и накрая можеше и да се окажа прав. Антъни играеше ролята на мой помощник, понеже ми задаваше въпроси, на които аз се бях подготвил да отговоря. Знаех, че той не изпитва любов нито към руснаците, нито към мексиканците и на неговата територия в Сицилия всеки, за когото се подочуеше, че е свързан с терористи, изчезваше безследно, преди дори слухът да бъде потвърден или опроверган.

Отбелязах си мислено поведението му. Беше спокоен, любезен и ако наистина намерението му беше да провали плана ми, едва ли би могъл да сдържи огнения си нрав. Беше заел агресивна поза, но въпреки че постави под съмнение плана ми, той не го и отхвърли напълно. Само посочи какви са преките опасности и рискове.

— Ако сега не сторим нищо, после ще е късно — обърнах се аз към мъжете на масата. — Сега е настъпил часът. Достатъчно дълго отлагахме. Позволихме им да разширят територията си, силите им да нараснат. Може би това беше разумно в миналото, но вече не е. Да, може да изгубим всичко, ако започнем пълномащабна война с тях. Такъв риск съществува. Но ние ще изгубим всичко и ако не им се противопоставим. И това е повече от сигурно.

Това бяха най-влиятелните и могъщи мафиотски босове в света — Джанети от Камората седеше до Кодома от Якудза и до Цин, шефът на китайските Триади на дракона. Израелските „убийци“ бяха пратили на срещата Вайнер, бивш офицер от „Мосад“, а французите се представляваха от стария Карбон, който сега изглеждаше още по-свиреп и страховит, тъй като се бореше с рак на простатата. Албанците изпратиха Орто — последното живо звено с „Циганските крале“, а гръцкият делегат беше Големия Майк Палеокрасас, който еднакво умело боравеше с ножа и с думите.

Всички те имаха съмнения дали е необходимо да започваме война, според техните разбирания само ще утоля жаждата си за мъст, но за сметка на това ще изложа на опасност техните печалби.

В известен смисъл нашата организация се ръководеше не по-различно от която и да е мултинационална корпорация. Малко неща отличават един международен престъпен синдикат от петролните концерни, хедж фондовете и финансовите институции. И те, и ние сме в бизнеса с печалбите и всеки от нас от време на време използва честни и законни методи в дейността си. Всеки от нас има зад гърба си мрачно минало и никой от нас не чувства вина за недотам приличните си постъпки.

— Каква ще е цената на едно подобно начинание? — попита Цин с безупречните си маниери както винаги.

— Финансова или в човешки ресурси? — поисках да уточня.

— Ще съм доволен да чуя и двата отговора.

— По предварителни изчисления цената ще е значителна и в двата аспекта. Руснаците разполагат с достатъчно пари да водят война поне десет години, а мексиканците са им почти равностойни. А и всички ние много добре знаем колко нищожна е цената на човешкия живот за тях.

— А тези терористи… — намеси се Джанети. — Те живеят с единствената цел да умрат в битка. И никой от нас не знае точно колко са камикадзетата като тях, готови да се самовзривят и да заминат за Рая с девствениците.