Ю Несбё - Жажда

Подминаха полуостровите Бюгдьоя и Снарьоя. Хари броеше секундите. Откакто потеглиха от Университета, бяха минали десет минути. Погледна нагоре към пустото синьо небе.

— Лени Хел не се е гаврил с Марте Рюд. Аз я застрелях още щом я пренесох в мазето. Валентин вече я беше съсипал. Направих ѝ услуга, като сложих край на мъките ѝ. — Смит се обърна към Хари. — Дано разбираш. Разбираш ли, а? Дали според теб дрънкам твърде много, а? А, Хари? — Смит въздъхна. — От теб би излязъл чудесен психолог. Пациентите обожават мълчаливи терапевти, защото си мислят, че те ги анализират много по-обстойно. Професионалното мълчание винаги се приема за компетентност. Да върви по дяволите…

Наближаваха нос Хьовикоден. Отляво отново се появи фиордът. Хари пресмяташе. Със Смит щяха да са при разклона за Аскер след десетина минути. Дотогава полицията вероятно щеше да успее да заварди пътя.

— Имаш ли представа какъв подарък ми направи, когато ми предложи да се включа в разследването? Истинска манна небесна! От изненада първоначално отказах. После поразмислих и ми просветна възможността да си осигуря достъп до вътрешна информация и да предупреждавам Валентин, ако го доближите прекалено много. И съответно максимално да забавя залавянето му. Моят вампирист щеше да надмине Кюртен, Хейг и Чейз и да се превърне в най-великия на всички времена. Но макар и част от екипа, нямах достъп до цялата информация. Не знаех например, че хамамът, посещаван от Валентин, е под наблюдение. Разбрах за това чак докато пътувахме натам с колата. Освен това Валентин започна да се изплъзва от моя контрол. Уби онзи барман, отвлече Марте Рюд. За щастие узнах навреме, че от видеозаписа на банкомата сте разобличили фалшивата му самоличност, и го предупредих незабавно да се омита от апартамента. По онова време той вече ме бе разконспирирал, но какво от това? Той не се вълнуваше от личността на съучастника си. Ала аз вече виждах как обръчът се затяга. Дойде моментът за грандиозния финал. Колко дълго го бях планирал! Накарах го да се нанесе в хотел „Плаза“. Това, разбира се, беше само временно убежище. Изпратих му плик с дубликати на ключовете за обора и кабинета у дома и с указания да се скрие там в полунощ, след като всички вече спят. Не е изключено да е таял лоши предчувствия, но след разкриването на псевдонима му бе изпаднал в безизходица. Обстоятелствата просто го принуждаваха да ми се подчини. Хайде, похвали ме за постановката, Хари. Обадих се на теб и на Катрине, за да си осигуря по телефона и свидетели — в добавка към уловеното от охранителните камери. Постъпката ми спокойно може да се нарече хладнокръвно елиминиране. Изфабрикувах историята за героичния учен, насъскал сериен убиец срещу себе си със смелите си изказвания по негов адрес и впоследствие убил маниака при самозащита. Съзнавам, този екшън допринесе за присъствието на чуждестранни журналисти на защитата на докторската ми дисертация и за решението на четиринайсет издателства да откупят правата за издаване на дисертацията ми. Но в края на краищата всичко това е изследователска наука. Тя е източникът на напредъка. Нали казват, че пътят към ада бил постлан с добри намерения. Възможно е. Същото важи и за пътя към едно просветлено, хуманно бъдеще.

Олег завъртя ключа.

— Към спешното в Юлеволската болница! — извика младият рус полицай от задната седалка. Главата на Трюлс Бернтсен лежеше в скута му. И полицаят, и раненият бяха целите в кръв. — Газ до дупка и клаксон!

Олег тъкмо да отпусне съединителя, и някой дръпна рязко задната врата.

— Не! — гневно извика полицаят.

— Направи място, Андерш! — Стефенс се набута в колата и принуди Вюлер да се отмести.

— Вдигни му високо краката — изкомандва лекарят, — та кръвта да стига…

— … до сърцето и мозъка — довърши Андерш.

Олег пусна съединителя и потеглиха от паркинга. По улицата се мушнаха между трамвай и такси. Ватманът натисна звънеца, таксиджията — клаксона.

— Какво е положението, Андерш?

— Провери, де — просъска Вюлер. — В безсъзнание, слаб пулс, още диша. Огнестрелна рана в десния хемоторакс.

— Проблемът е в изходната рана — установи Стефенс. — Помогни ми да я огледам.

Олег хвърли поглед към огледалото. Видя как обърнаха Трюлс странично и скъсаха ризата. Пак се съсредоточи върху пътя, натисна клаксона, задмина един камион и прелетя през кръстовището на червено.

— О, мамка му — простена Андерш.

— Дупката е голяма — кимна Стефенс. — Куршумът е отнесъл част от ребро. Ще умре от кръвозагубата, докато стигнем. Само дано…