Ю Несбё - Жажда

— Именно, именно!

— Или по-скоро тези хора са се простили с живота си, за да можеш ти, Халстайн Смит, да получиш дългоочакваната си реабилитация? И Маймуната най-сетне да се възкачи на престола, да впише името си в историческите книги. Защото точно това те е мотивирало през цялото време, нали?

— Показах ви какво представлява вампиристът и на какво е способен! Не заслужавам ли вашата признателност?

— Нека те поправя. Показа ни най-вече на какво е способен един унизен човек.

Главата на Халстайн подскочи отново. Той отвори уста, после пак я затвори. Не каза нищо повече.

— Чухме достатъчно — деканът се изправи. — Защитата приключи. Моля представителите на реда, които евентуално присъстват в залата, да арестуват…

Халстайн Смит действа с изненадваща бързина. С две крачки се озова до масата, грабна револвера, с един скок отиде до първия ред и насочи оръжието към челото на най-близкия зрител.

— Ставай! — просъска той. — Другите да не мърдат от местата си!

Катрине видя как до Смит се изправи руса жена. Смит я обърна така, че да я използва като щит. Ула Белман. С отворена уста тя гледаше с ням ужас към мъжа си на първия ред. Катрине виждаше Микаел Белман в гръб и нямаше представа какво изразява лицето му, ала съдейки по стойката, се беше вцепенил. Някой изхлипа. Мей Смит. Беше се килнала на една страна върху банката.

— Пусни я.

Катрине се извърна към сумтящия глас. Мъжът беше станал от най-задния ред и слизаше по стълбите.

— Спри на място, Бернтсен, или ще гръмна първо нея, а после и теб! — заплаши Смит.

Трюлс Бернтсен обаче не го послуша. В профил обратната му захапка се очертаваше още по-ясно, но същото важеше и за мускулите под пуловера му. Той слезе до партера, мина пред насядалите на първия ред и се насочи право към Смит и Ула Белман.

— Още една крачка и…

— Първо застреляй мен, Смит, иначе ще те изпреваря.

— Както искаш.

— Цивилен проклетник, не ти стиска да…

Катрине усети внезапен натиск в ушите — същото чувство изпитваш във внезапно пропадащ самолет. Едва в следващия момент схвана, че пукотът е дошъл от големия револвер.

Трюлс Бернтсен беше спрял. Стоеше наведен леко напред и се олюляваше. Раменете му бяха вдигнати към главата, устата — отворена, очите — изцъклени. Катрине видя дупката в гърдите. Зачака кръвта. И тя рукна. Трюлс видимо положи сетно усилие да се задържи прав, докато погледът му не се откъсваше от Ула Белман.

В залата се разнесе женски писък.

— Никой да не мърда! — извика Смит и започна да отстъпва заднишком към изхода, прикрит зад тялото на заложницата. — Ще притворя вратата от външната страна и ще изчакам една минута. Видя ли някой от вас да става, ще я застрелям.

Блъфираше, разбира се. Но никой, естествено, не би рискувал да провери.

— Ключовете за волвото — прошепна Хари, който продължаваше да стои прав. Протегна ръка към Бьорн. Той реагира след секунда. Постави ключовете върху дланта му. — Халстайн! — извика Хари и тръгна да излиза от реда си. — Колата ти е на паркинга за гости на университета и в момента огледната група обследва всеки сантиметър от нея. Имам ключове за автомобил, паркиран точно отпред, а и съм по-подходящ заложник от госпожата.

— И защо? — попита Смит, без да спира да се придвижва към изхода.

— Защото няма да се съпротивлявам и защото имаш съвест.

Смит спря. За няколко секунди огледа преценяващо Хари.

— Сложи си белезниците от масата — нареди Смит.

Хари се измъкна от реда си, подмина неподвижно проснатия Трюлс и застана до масата с гръб към залата и Смит.

— Да те виждам! — извика Халстайн.

Хари се завъртя и вдигна ръце нагоре, за да покаже, че е щракнал около китките си свързаните с дебела верига гривни, изработени по първообраза от средновековието.

— Ела тук!

Хари се подчини. Смит бутна настрани Ула Белман и насочи револвера срещу Хари.

— Една минута!

Със свободната си ръка Смит сграбчи дясното рамо на Хари, завъртя го и го забута към изхода. Остави вратата притворена.

Ула Белман се взираше нататък. После се обърна и погледна съпруга си. Катрине видя как Белман ѝ махна с ръка да отиде при него. И тя тръгна. С къси, несигурни крачки, все едно стъпваше върху тънък лед. Когато стигна до Трюлс Бернтсен обаче, тя се свлече на колене. Опря глава в окървавения му пуловер. Еднократното мъчително изхлипване, което се откъсна от гърдите ѝ, откънтя в притихналата зала по-гръмко дори от изстрела с револвера.

Докато вървеше пред Смит, Хари усещаше притиснатото към гърба му дуло. Мамка му, мамка му! От вчера разиграваше наум всевъзможни сценарии, но този не му беше хрумвал.