Ю Несбё - Жажда

— … е прав — довърши от първия ред Столе Ауне. — Уважаеми господин декан, като член на научното жури настоявам да изслушаме въпросите на господин Хуле към докторанта, защото отговорите му ще ми помогнат да формирам крайната си оценка.

Изумен, деканът изгледа последователно Ауне, Хари и Смит. После седна.

— В такъв случай искам да попитам докторанта дали е държал в плен Лени Хел в собствения му дом и дали всъщност той, Халстайн Смит, не е дърпал конците на Валентин Йертсен.

През залата премина едва доловимо шушукане. После се възцари пълна тишина, сякаш някой изсмука всичкия въздух от аудиторията.

— Това шега ли е, Хари? — поклати невярващо глава Смит. — С екипа от котелното сте ми скроили номер, за да развеселите зрителите, и сега…

— Предлагам да отговориш на въпроса, Халстайн.

Навярно употребата на малкото му име показа на Смит, че Хари говори съвсем сериозно. Катрине забеляза известна промяна в изражението на докторанта, която говореше, че схваща смисъла на думите на Хари.

— Хари — подзе тихо той — за пръв път влязох в къщата на Лени Хел тази неделя, когато ти ме заведе там.

— Не е вярно. Влизал си и преди. Много внимателно си избърсал местата, където е имало вероятност да си оставил отпечатъци или биологични следи, но си забравил едно място: водопроводната тръба.

— В неделя всички оставихме своя ДНК по проклетата тръба, Хари!

— Всички — с изключение на теб.

— Глупости! Питай Бьорн Холм. Виждам го ей там.

— Бьорн Холм ще потвърди единствено, че по водопроводната тръба е открил твоя ДНК, но не и кога е попаднала там. В неделя се намирах в мазето, когато ти слизаше по стълбите. Появи се безшумно, изобщо не те чух да идваш, спомняш ли си? Защото — за разлика от другите, ти не си удари главата в тръбата. Предвидливо си се навел. Защото си знаел за съществуването ѝ.

— Това е смехотворно, Хари. В неделя и аз си ударих главата в тази тръба. Просто нищо не се е чуло.

— Заради тази шапка, която е омекотила удара, така ли? — Хари извади от джоба си черна шапка и си я нахлупи на главата. Отпред имаше избродиран бял череп с кръстосани кости и надпис „Занкт Паули“. — Добре, възможно е, Халстайн. Но обясни ми тогава как твоя ДНК — тоест твоя кръв, кожа или косъм — е попаднала върху тръбата, щом си бил с нахлупена върху челото шапка?

Халстайн Смит мигаше объркано.

— Докторантът мълчи — установи Хари. — Ще отговоря вместо него. Халстайн Смит си е ударил главата в тръбата, когато е слизал в мазето на Лени Хел за пръв път — много преди да се развилнее така нареченият вампирист.

В настъпилата тишина се чу само приглушеният смях на Халстайн Смит.

— Преди да кажа каквото и да било, моля за вашите бурни аплодисменти за бившия старши инспектор Хари Хуле. Определено има богато въображение.

Смит започна да пляска с ръце. Неколцина зрителите се присъединиха, но бързо се отказаха.

— Но за да се превърне тази фантастична история в нещо повече от свободно съчинение, са необходими — както и в докторските дисертации — доказателства! А ти не разполагаш с никакви доказателства, Хари. Заключенията ти се базират на две неиздържани хипотези. Първо, повече от съмнително е, че някаква овехтяла оборска везна показва точното тегло на човек, задържал се там едва няколко секунди. Везна, която, уверявам те, често блокира. И второ, твърдиш, че нямало как да оставя биологични следи по водопроводната тръба, защото, видите ли, съм носел шапка. За твое сведение, свалих шапката, докато слизах. После, след като си ударих главата, пак си я сложих, защото в мазето ми стана студено. Да, в момента белегът не личи, но това е защото по принцип моята кожа зараства бързо. Съпругата ми ще потвърди, че в неделя се прибрах с ожулено чело.

Катрине видя как жената на Смит, облечена в ръчно ушита рокля в землисти цветове, с безизразно лице прикова потъмнелите си очи в съпруга си, все едно изпаднала в шок.

— Нали така, Мей?

Жената отвори уста, после беззвучно я затвори. Накрая кимна бавно.

— Видя ли, Хари? — Смит наклони глава и изгледа Хари с печално състрадание. — Видя ли колко лесно направих теорията ти на пух и прах?

— Лоялността на съпругата ти заслужава уважение, но за твое съжаление заключението от ДНК експертизата е неопровержимо. Анализът на Института по съдебна медицина показва не само наличието на биологичен материал с твоя ДНК профил върху тръбата, а и че този материал е оставен преди повече от два месеца. Тоест, няма как да е попаднал там в неделя.