Ю Несбё - Жажда

Пречки пред фиксидеите им. Трюлс Бернтсен нямаше представа защо това изречение се загнезди толкова дълбоко в съзнанието му — особено като се има предвид, че мина през ума му, без да го произнесе на глас.

Посегна към следващия плик от купчината. Съгласно стандартната процедура беше разпечатан, а съдържанието му — прочетено от предходна инстанция. Върху плика стоеше логото на Фейсбук, клеймо, което показваше, че писмото е изпратено препоръчано, и заповед за архивиране, прикрепена с кламер. Под номера на делото пишеше само „Вампириста“, а под „Подготвил справката“ стояха името на Магнюс Скаре и неговият подпис.

Трюлс Бернтсен извади съдържанието на плика. Най-отгоре имаше писмо на английски. Трюлс не схвана всичко, но все пак му стана ясно, че се изпраща съдебна заповед за достъп до лична информация и приложенията представляват разпечатки от фейсбук профилите на всички жертви на Вампириста плюс от профила на Марте Рюд, все още в графата „безследно изчезнали“. Трюлс прехвърли страниците и забеляза, че част от тях са залепнали една за друга. Види се, Скаре беше прехвърлил изпратената информация само надве-натри. Донякъде нормално, защото случаят беше разрешен, а извършителят така и нямаше да седне на подсъдимата скамейка. Трюлс обаче с най-голямо удоволствие би смачкал фасона на този надут пуяк Скаре. Прегледа с кои лица бяха контактували жертвите във Фейсбук. С надежда търсеше съобщение от или към Валентин Йертсен или Александър Драйер, за да изобличи служебната немарливост на Скаре. Погледът му се плъзгаше по страниците, спираше само върху имената на подател и получател. В един момент приключи и въздъхна. Не се натъкна на пропуск. Единствените познати имена в списъците — освен тези на жертвите — бяха на двама-трима души, а му бяха познати, защото двамата с Вюлер ги разпитваха заради контактите им с жертвите и по телефона. Какво по-естествено от това, хора, поддържали връзка по телефона, като например Ева Долмен и Лени Хил, да общуват и посредством Фейсбук.

Трюлс напъха документите обратно в плика, стана и отиде до металната картотека. Издърпа най-горното чекмедже. Пусна го. И така няколко пъти. Харесваше му как плавно се плъзга с шум, подобен на тракане на товарен влак. По едно време рязко спря чекмеджето, преди да се е прибрало.

Погледна плика.

Долмен, не Хермансен.

Разтърси се из чекмеджето, докато намери папка с разпити на лицата от телефонните списъци. Извади я и заедно с плика я отнесе до бюрото. Прелисти разпечатките. Откри името. Лени Хел. Трюлс беше запомнил точно това име, защото отначало то му навяваше асоциации с Леми. По телефона разговаря с човек, звучащ като изтормозен пъзльо — така трепери гласът на мнозина — независимо колко невинни са — чуят ли, че им звънят от полицията. И така, Лени Хел, излизаше, си бе разменил съобщения с Ева Долмен. Жертва номер две.

Трюлс отвори папката с разпитите. Откри протокола от разпита на Лени Хел — лично той го беше провел — и от разговора със собственика на пица-грил „Онебю“. Беше приложена и неизвестна на Трюлс бележка. В нея Вюлер съобщаваше, че ленсманската служба в Нитедал гарантира за благонадеждността на Лени и на собственика на пицарията, който потвърдил, че в часовете непосредствено преди и след убийството на Елисе Хермансен Лени се е намирал в неговия ресторант.

Елисе Хермансен. Жертва номер едно.

Поводът да разпитат Лени всъщност бяха няколкото му обаждания до телефона на Елисе Хермансен. Да, ама въпросният Лени явно се бе свързал по Фейсбук и с Ева Долмен. Ето ти го гафа. Гафът на Магнюс Скаре. А вероятно и гафът на Лени Хел. Освен ако, разбира се, всичко не се свеждаше до чиста случайност. Необвързан мъж си търси приятелка в един и същи географски район във все пак рядконаселена малка страна. Историята познава и по-невероятни съвпадения. Случаят вече беше разкрит. Какво повече да му умуваш. Да, но от друга страна… Вестниците продължаваха да пишат за Вампириста. В САЩ Валентин Йертсен се беше сдобил с малък мракобесен фен-клуб, а някой беше откупил правата да опише в книга и да екранизира житейската му история. Вярно, Вампириста бе слязъл от челните страници, но какво пречеше скоро да се завърне? Трюлс Бернтсен вдигна телефона. Извика номера на Мона До. Прикова го с поглед. После стана, грабна якето си и тръгна към асансьора.

Мона До лежеше със затворени очи и свити лакти. Напрегна мускули и изтласка гирите. Работеше за гръдна мускулатура. Представяше си как разперва криле и полита с изпънати нагоре ръце над парка „Фрогнер“, над Осло. Как вижда всичко като на длан. Абсолютно всичко.