Том Смит - Дете 44

През последните десет седмици Нестеров действаше сам, без да се съветва с Лев и без да търси неговата помощ. Лев почти сигурно беше под наблюдение и колкото по-рядко поддържа с него контакт, толкова по-добре. Написа му само една кратка бележка — Ще помогна — заедно с молбата да я унищожи незабавно.

Да се получи достъп до наказателните дела в районните управления на милицията не беше лесно. Той звънеше по телефона и пишеше писма. И в двата случая споменаваше темата само бегло и непрекъснато се хвалеше с бързото разкриване на двете убийства с надеждата да чуе похвала. Когато започнаха да пристигат отговорите, му се наложи да направи няколко пътувания в извънработно време. Пристигаше с влака в други градове, срещаше се с колеги, пиеше с тях и обсъждаше това, което го интересуваше, за няколко минути. Този начин за събиране на информация беше крайно неефективен. Три часа пиене можеха да осигурят две минути полезни сведения. След осем седмици Нестеров не изрови нито едно неразкрито престъпление. И тогава извика Лев в кабинета си.

Лев влезе, затвори вратата и седна. Нестеров надникна в коридора, убеди се, че там няма никой, заключи вратата и едва тогава се върна на бюрото. Извади карта на Съветския съюз, разстла я на бюрото и затисна краищата ѝ с книги. След това взе шепа цветни карфици. Забоде две във Волск, две в Молотов, две в Горки, две в Киров и последните две в Казан. Карфиците следваха железопътната линия на запад към Москва. Нестеров не пътува до Москва, като преднамерено избягваше офицерите от тамошната милиция, страхувайки се, че ще проявят подозрителност, ако започне да задава въпроси. Западно от Москва на Нестеров му провървя по-малко, той откри само един аналогичен случай в Калинин. Придвижвайки се на юг, забоде три карфици в Тула, две в Орел и още две в Белгород. Стигна до Украйна, взе кутийката с карфиците и изсипа поне двайсетина в шепата си. Продължи да отбелязва: по три карфици в Харков и Горловка, четири в Запорожието, три в Краматорск и една в Киев. Излезе от Украйна и забоде пет карфици в Таганрог и накрая шест в Ростов и околностите.

Нестеров напълно разбираше реакцията на Лев — изумено мълчание. Самият той, събирайки тези сведения, се чувстваше потиснат. Отначало отказваше да приеме, че има нещо общо във всичките случаи: пръстта в устите на децата, независимо дали колегите я наричаха пръст, или кал, обезобразените кореми. Но сходството беше безспорно. Освен това и въжената примка около глезените. Телата бяха винаги голи, а дрехите оставени накуп на няколко крачки. Престъпленията бяха извършвани в гори или паркове, често близо до гари, никога в къща или в затворено помещение. Нито едно градско управление на милицията не бе се свързвало с колегите от друг град, макар че някои престъпления бяха извършени на по-малко от петдесет километра едно от друго. Никой не бе си направил труда да проследи линията, съединяваща карфиците. За виновници на всички престъпления бяха нарочени алкохолици, крадци или осъждани изнасилвачи — утайката на обществото, на които лесно можеше да се прикачи какво ли не.

Според пресмятанията на генерала жертвите бяха общо четирийсет и три. Нестеров протегна ръка, взе една карфица от кутийката и я забоде в центъра на Москва, с което отбеляза Аркадий като дете номер 44.

Нестеров се събуди и видя, че лежи с лице на пясъка и с отворена уста. Седна и започна да изтърсва пясъка с ръка. Слънцето се беше скрило зад облак. Огледа се за децата си, обиколи с поглед плажната ивица и играещите хора. Големият му син, седемгодишният Ефим, седеше до водата. Но малкият — само петгодишен — не се виждаше никъде. Нестеров се обърна към жена си. Тя режеше колбас, подготвяйки обяда им.

— Къде е Вадим?

Инеса вдигна глава и погледът ѝ веднага намери по-голямото момче, но не и по-малкото. Държейки ножа в ръка, тя се изправи и се огледа. Като не го видя, изпусна ножа. И двамата се втурнаха към Ефим и клекнаха от двете му страни.

— Къде е брат ти?

— Каза, че се идва при вас.

— Кога?

— Не знам.

— Помисли.

— Не много отдавна. Не съм сигурен.

— Казахме ви да не се отделяте един от друг.

— Но той каза, че се връща при вас!

— Да не е влязъл във водата?

— Не, тръгна натам, към вас.

Нестеров се изправи и погледна морето в далечината. Вадим не би влязъл във водата, не обичаше да плува. Беше на плажа, някъде сред стотиците хора. В ума му изникнаха образи от ужасните снимки от делата. Малко момиче беше убито до пътека, водеща към река. Друго беше убито в парк, зад паметник, на стотина метра от къщи. Приклекна до сина си: