Том Смит - Дете 44

— Стига, млъкнете.

— За какво го правите? Щом не е за пари и облаги!

Лев демонстративно огледа килнатата къща на Нестеров.

Генералът отговори:

— Тяпкин се самоуби, защото чувстваше вината си.

— Още когато започнахме арестите, той е знаел, че ще разпитаме децата от детския дом и ще го открием.

— Той имаше необходимите хирургически познания, за да изреже стомаха на детето. Даде фалшиви показания, когато оглеждахте тялото на момичето, за да ни обърка. Беше неискрен и хитър.

— Каза ми истината. Стомахът на момичето беше изрязан. В устата му имаше дървесна кора, както беше изрязан стомахът на момчето и устата му бе натъпкана с кора. Около глезените и на двамата бяха вързани въжени примки. Били са убити от един и същи човек. И не от доктор Тяпкин, нито от оня младеж Варлам Бабинич.

— Вървете си вкъщи.

— В Москва беше открит труп. На малко момче на име Аркадий, което нямаше и пет години. Не видях тялото му, но ми казаха, че е било намерено голо, с разрязан стомах и уста, пълна с пръст. Подозирам, че е била пълна с дървесна кора.

— Я виж ти… Изведнъж се появява убито дете в Москва. Много навреме, Лев. Но не ви вярвам.

— Аз също не повярвах. Скърбящото семейство твърдеше пред мен, че детето е било убито, а аз не повярвах. Казах им, че не е вярно. Колко ли още случаи на убийства са потулени? Няма как да узнаем, няма начин да разберем. Системата е такава, че позволява на този човек да убива безнаказано. И той ще убива отново и отново, а ние ще арестуваме невинни хора, хора, които не харесваме или не одобряваме, а той ще продължава да убива.

Нестеров не вярваше на застаналия пред него мъж. Никога не му беше вярвал и нямаше да позволи да бъде въвлечен в разговор, критикуващ държавата. Обърна се с гръб към Лев и хвана дръжката на вратата.

Лев го сграбчи за рамото и го обърна с лице към себе си. Възнамеряваше да убеди генерала, да го накара с разум и логика да му повярва, но не намери нужните думи и го удари. Ударът беше точен и силен. Главата на Нестеров се отметна настрани. Той така и замръзна на място. После бавно се обърна към подчинения си. Лев се стараеше гласът му да не трепери.

— Не постигнахме нищо.

Ударът на Нестеров събори Лев. Той падна по гръб на земята. Не го болеше, но все пак. Нестеров го изгледа отгоре, потривайки челюстта си.

— Върви си вкъщи.

Лев се изправи на крака.

— Не постигнахме нищо.

Понечи да го удари, но Нестеров парира удара и му отвърна. Лев се сниши. Беше добър в юмручния бой, тренирам и ловък. Но Нестеров беше по-едър и се движеше неочаквано бързо. Ударен в корема, Лев се преви на две. Несторов нанесе втори удар отстрани в лицето му, с който го повали на колене и разкъса кожата на скулата му. Зрението му се замъгли, той се препъна и падна по лице. Преобърна се по гръб, едва поемайки си дъх. Нестеров стоеше над него.

— Върви си вкъщи.

В отговор Лев го срита в слабините. Той отстъпи и се преви. Лев се изправи, залитайки.

— Нищо не сме…

Преди да е успял да довърши, Нестеров се спусна напред, блъсна се в него, отново го събори на земята, като го затисна с цялото си тяло. Започна да го удря в корема, в лицето, в корема и отново в лицето. Лев лежеше неподвижно, поемаше удар след удар и не можеше да се измъкне. Кокалчетата на Нестеров бяха разкървавени. Той спря, за да си поеме дъх. Лев не помръдваше. Лежеше със затворени очи, а в дясното му око се стичаше кръв от разкъсаната вежда. Нестеров се изправи и поклати глава. Тръгна към вратата и избърса кръвта в панталоните си. Протягайки ръка към дръжката, чу някакъв звук зад себе си.

Лев се изправи, мръщейки се от болка. Вдигна юмруци, сякаш готов да се бие. Олюляваше се така, като че ли стоеше в лодка насред бурно море. Почти не виждаше Нестеров. Гласът му прозвуча като едва доловим шепот.

— Нищо… не… постигнахме.

Нестеров го гледаше как се олюлява. Тръгна към него със свити юмруци, готов отново да се нахвърли. Лев замахна, за да му нанесе безнадежден, жалък удар. Нестеров се отдръпна встрани и го хвана под мишниците в момента, когато краката на Лев се подкосиха.

Лев седеше на масата в кухнята. Инеса стопли вода на печката и я наля в една купа. Нестеров потопи парцалче във водата и Лев започна да избърсва кръвта от лицето си. Устната му беше разцепена. Веждата му кървеше. Добре че болката в корема бе поутихнала. Опипа гърдите и ребрата си, нямаше счупено. Дясното му око беше отекло. Не можеше да го отвори. Но все пак беше платил сравнително ниска цена, за да привлече вниманието на началника си. Питаше се дали щеше да звучи по-убедително вътре в къщата, а не отвън, дали Нестеров би проявил същото презрително снизхождение пред съпругата си, когато в съседната стая спят децата им.