Том Смит - Дете 44

След като почака малко, Лев бе повикан да влезе. С нестабилна походка той прекрачи в кабинета на майор Кузмин. Нищо в тази стая не беше случайно: всичко беше обмислено и подредено. По стените висяха черно-бели снимки в рамки, на една от които Сталин се ръкуваше с Кузмин, снимка, направена на седемдесетия рожден ден на вожда. Освен тях бяха подбрани пропагандни плакати от различни десетилетия. Според Лев целта им беше да внушат, че Кузмин винаги е заемал този кабинет и е бил тук дори по време на чистките от трийсетте години, което всъщност не беше вярно, защото тогава той беше във военното разузнаване. На един от плакатите се мъдреше дебел бял заек в клетка. Яжте повече заешко месо! На друг плакат три мускулести червени фигури блъскаха с червени чукове по главите на някакви мрачни небръснати мъже. Борете се с мързеливите работници! Виждаха се и три усмихнати жени, които влизат във фабрика. Доверете спестяванията си на нас! Нас в последния плакат не се отнасяше до трите усмихнати жени, а по-скоро до държавната спестовна каса. Имаше и плакат с шкембелия мъж, облечен в костюм и с шапка, който носи две чанти, пълни с пари. Капиталистически клоун! Редуваха се още релефни образи на пристанища, корабостроителници, железопътни линии, усмихнати работници, гневни работници и армия от локомотиви, всичко в чест на Ленин. Да строим! Плакатите се сменяха редовно, с което Кузмин искаше непременно да демонстрира богатата си сбирка. Рафтовете в кабинета му бяха пълни с подходяща литература, а томчето кратък курс на „История на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики)“, под редакцията на самия Сталин, рядко напускаше бюрото му. Дори кошчето за отпадъци съдържаше само внимателно подбрани хартийки. Всички, от най-нисшия чиновник до най-висшия офицер, разбираха, че ако наистина искаш да изхвърлиш нещо, трябва тайно да го изнесеш навън и да се отървеш от него по пътя към къщи.

Кузмин стоеше до прозореца, който гледаше към Лубянския площад. Той беше нисък и набит и носеше както обикновено, военна униформа един номер по-малка. Очилата му бяха с дебели стъкла и постоянно се свличаха по носа му. Накратко, изглеждаше нелепо и дори аурата на властта над живота и смъртта не можеше да му придаде внушителност. Макар че, доколкото Лев знаеше, Кузмин вече не участваше в разпитите, говореше се, че навремето бил изтъкнат специалист, разчитайки на малките си пухкави ръчички. Като го гледаше сега човек, трудно можеше да повярва.

Кузмин покани Лев да седне, а той остана прав до прозореца. Предпочиташе да задава въпроси, докато гледа навън. Защото вярваше и често напомняше на Лев, че трябва да се отнасяме с извънредно недоверие към външната проява на чувства, освен ако човекът не знае, че е наблюдаван. Беше добил опит в преструвките, че гледа през прозореца, докато в същото време наблюдаваше отражението на събеседника. Този номер значително губеше от ефекта си, защото почти всички, включително и Лев, знаеха, че са наблюдавани. А и бездруго малцина се отпускаха между стените на Лубянка.

— Поздравления, Лев. Знаех, че ще го заловиш. Този случай беше ценен урок за тебе.

Лев кимна.

— Болен ли си?

Лев не отговори веднага. Явно изглеждаше по-зле, отколкото си мислеше.

— Дреболии. Може би малко съм настинал, но ще мине.

— Предполагам, че ми се сърдиш, задето те отклоних от случая с Бродски, за да уредиш конфликта с Фьодор Андреев. Прав ли съм? Мислиш, че Фьодор не беше от значение и трябваше да те оставя да продължиш операцията с Бродски.

Усмихваше се, нещо го забавляваше. Лев се съсредоточи, усетил опасност.

— Не, другарю майор, не съм сърдит. Трябваше да арестувам Бродски веднага. Вината беше моя.

— Да, но не го арестува веднага. При тези обстоятелства дали сгреших, като те отклоних от случая с шпионина и те изпратих да утешаваш скърбящия баща? Това е въпросът ми.

— Мислех само за неуспеха си, за това, че не арестувах Бродски веднага.

— Избягваш въпроса. Искам само да кажа, че семейството на Фьодор не беше незначителен проблем. Това беше разложение в редиците на МГБ. Един от хората ти беше обзет от силна скръб и неволно превърна себе си и семейството си във врагове на държавата. Доволен съм, че заловихте Бродски, но смятах работата ви с Фьодор за по-важна.

— Разбирам.

— Тогава стигаме до въпроса с Василий Никитин.

Беше неизбежно да докладва за постъпката му на началството. Василий не би се поколебал да се опита да се възползва от това срещу него. Лев не можеше да разчита на подкрепата на Кузмин, нито да се досети кой аспект от инцидента го тревожи най-много.