Том Смит - Дете 44

В кабинета Зоя прегърна по-малката си сестра.

Имах късмет да се ползвам от подкрепата на моя прекрасен агент Сейнт Джон Доналд от „Питърс, Фрейзър и Дънлоп“, който ме подтикна да напиша тази книга. За това, както и за много други неща, съм му изключително благодарен. Благодаря също на Джорджина Луис и Алис Дън за помощта им при написването на романа. Многобройните ми чернови поправяше Сара Балард, която ми помогна със своите съвети — съвършена смесица от критика и окуражаване. Накрая — и е очевидно, че дължа много на „Питърс, Фрейзър и Дънлоп“ — бих искал да благодаря на Джеймс Гил, който прочете книгата, когато я завърших, само за да ми каже, че тя изобщо не е завършена, и да ме накара да я напиша отново. Неговият ентусиазъм на онзи етап ми беше много необходим и го ценя високо.

Редакторите ми, Сюзан Бабоно от „Саймън и Шустър“ и Мич Хофман от „Гранд Сентръл Пъблишинг“, бяха изключителни. Работата и с двамата ми достави удоволствие. Благодаря още на Джесика Крейг, Джим Рътман и Наталина Санина. Наталина бе така любезна да посочи някои от допуснатите от мен грешки в руските имена и за живота в Русия.

Специални благодарности на Боб Букман от „Криейтив Артистс Ейджънси“ за съветите му и за това, че ме свърза с Робърт Таун. Робърт, който за мен е герой в литературата, отдели от времето си, за да сподели с мен мислите си на по-късен етап от написването на книгата. Няма нужда да казвам, че бе извор на вдъхновение за мен.

Имах и група страхотни читатели извън професионалната сфера. Огромна помощ ми оказа Зоуи Трод. Александра Арланго и майка ѝ Елизабет прочетоха няколко варианта на романа и на всеки етап даваха подробни и безценни указания. Нямам думи, за да им изразя признанието си. Случи се така, че точно Александра, която работи в „Куерти Филмс“ — заедно с Майкъл Кун, Емелин Янг и Колийн Уудкок — ме уговори да опитам перото си. А и попаднах на истинския случай с Андрей Чикатило и събитията в живота му, докато правех проучвания за сценария, който пишех за тях.

Много хора ми помогнаха да завърша тази книга, но най-голяма помощ ми оказа Бен Стивънсън. Никога не съм бил толкова щастлив, както през последните няколко години.

Нямаше да мога да напиша тази история, ако първо не бях прочел спомените, дневниците и историческите бележки на голям брой автори. Наслаждавах се на проучванията толкова, колкото и на самото писане, а творбите, които прочетох, бяха с неимоверно качество. Следва изреждане на някои от тях. Трябва да отбележа, че ако има отклонения от истината и исторически неточности, те са изцяло по моя вина.

Спомените на Януш Бардач „Човек за човека е вълк“ (написани в съавторство с Катлийн Глийсън, „Скрибнър“, 2003) предлагат въздействащо описание на опитите за оцеляване в Сталинските лагери ГУЛАГ. На тази тема са и „ГУЛАГ“ от Ан Апълбаум („Пенгуин“, 2004) и „Архипелаг ГУЛАГ“ от Александър Солженицин („Харвил“, 2003).

Изключително полезни за общите ми исторически познания се оказаха „Жътва от мъка“ от Робърт Конкуест („Пимлико“, 2002), „Сталин“ от Саймън Себаг Монтефиоре („Финикс“, 2004) и „Всекидневен сталинизъм“ от Шийла Фицпатрик („Оксфорд Юнивърсити Прес“, 1999).

Познания за действията на полицията в Русия почерпих от „Руско криминале“ на Антъни Олкот („Роумън и Литълфийлд“, 2001), труд, който предлага подробности не само за самата съдебна система, но и за начина, по който е представена в литературата. „Употреба на терора“ от Борис Левицки („Кауърд, Маккан и Гохеган“, 1972) се оказа неоценима за разбирането или поне за опита да бъдат разбрани машинациите на МГБ. Накрая, „Отдел «Убийства»“ от Робърт Кълън („Орион“, 1993) дава на читателя ясна представа как са били разследвани престъпленията на Андрей Чикатило.

Горещо препоръчвам всички тези книги.

Как пишете? Например имате ли любимо време от деня, в което да пишете? Или любимо място?

Започвам рано. Аз съм ранобуден, обичам ранните часове. Средата на деня е най-лошото време за мен — тогава се разхождам, дълго обядвам и после, към два, отново започвам работа. Рядко се заседявам след седем вечерта. Събират се доста часове, но този режим никога не ми се е струвал прекалено уморителен.

В момента работя в кабинет, но за мен това няма особено значение, което е добре, тъй като живея в апартамент под наем. Всъщност каня се да се преместя, така че след месец-два ще работя на ново място.