Том Смит - Дете 44

Майор Грачов каза:

— Предишният ви началник е бил майор Кузмин, протеже на Берия. И двамата са арестувани. Сега случаят ви е прехвърлен на мен.

Пред него лежеше оръфаната папка с документи, конфискувана във Волск. Грачов я прелисти, разгледа снимките, показанията на свидетелите и извадки от решенията на съда.

— В онова мазе открихме остатъци от три стомаха, два от които сварени. Изрязани са от деца, макар че досега не успяхме да установим имената на жертвите. Оказахте се прав. Андрей Сидоров е бил убиец. Получих досието му. Изглежда, че е сътрудничил на нацистка Германия и след войната по погрешка е бил освободен, вместо да бъде ликвидиран. Непростима грешка от наша страна. Бил е нацистки агент. Изпратили са го със заповед да ни отмъщава заради нашата победа над фашизма. Отмъщението се е изразявало в зловещи издевателства над наши деца; нацистите са посегнали на самото бъдеще на комунизма. Нещо повече, това е станало пропагандна кампания. Искали са народът ни да вярва, че нашето общество може да породи такова чудовище, докато всъщност той е бил покварен и формиран от Запада, преобразен от времето, прекарано далеч от родината, и после се е върнал с отровена душа. Забелязвам, че нито едно от убийствата не е станало преди Великата отечествена война.

След кратка пауза майорът погледна Лев.

— Или вие мислите другояче?

— Съвсем не. Напълно съм съгласен с вас.

Грачов му подаде ръка.

— Вие честно сте служили на страната ни. Получих указание да ви предложа повишение и висок чин в органите на Държавна сигурност, което ще ви помогне за политическа кариера, ако пожелаете да се посветите на нея. Живеем в нови времена, Лев. Нашият ръководител Хрушчов смята проблемите, с които сте се сблъскали при разследването си, за част от непростимите извращения на управлението на Сталин. Съпругата ви е освободена. Тъй като ви е помагала в преследването на този чужд агент, отпадат всички въпроси относно нейната лоялност. В досиетата и на двама ви няма да остане нищо компрометиращо. Родителите ви ще се върнат в старото си жилище. Ако то вече е заето, ще им бъде дадено по-добро.

Лев мълчеше.

— Нямате ли какво да кажете?

— Предложението е много щедро. И за мен е чест. Разбирате, че съм действал без каквато и да е мисъл за повишение или власт. Просто знаех, че този човек трябва да бъде спрян.

— Разбирам.

— Но бих помолил за разрешение да откажа предложението ви. И да отправя собствена молба.

— Кажете.

— Бих искал да оглавя московския отдел по разследване на убийствата. Ако такъв отдел не съществува, бих искал да го създам.

— Защо е нужен подобен отдел?

— Както вече сам отбелязахте, убийството се превърна в оръжие срещу нашето общество. Ако не могат да разпространяват пропагандата си с обичайни средства, ще търсят нетрадиционни. Вярвам, че борбата с престъпленията ще стане нов фронт в борбата ни със Запада. Те ще го използват, за да подкопават нашето хармонично развиващо се общество. И когато това стане, искам да бъда там, за да го спра.

— Продължавайте.

— Искам да ви помоля генерал Нестеров да бъде прехвърлен в Москва, за да работи заедно с мен в този нов отдел.

Грачов обмисляше молбата му и кимаше.

Раиса чакаше отвън, загледана в статуята на Дзержински. Лев излезе от сградата и я хвана за ръката, открито демонстрирайки любовта си пред очите на тези, които без съмнение ги гледаха от прозорците на Лубянка. Но той и пет пари не даваше. Поне засега бяха в безопасност. И това беше достатъчно, едва ли можеха да разчитат на повече. Вдигна поглед към статуята на Дзержински и откри, че не може да си спомни нито един от цитатите, приписвани на този човек.

25 юли

Лев и Раиса седяха в кабинета на директора на Детски дом №12, намиращ се недалеч от зоологическата градина. Лев погледна жена си и попита:

— Защо толкова се бавят?

— Не знам.

— Нещо не е наред.

Раиса поклати глава:

— Едва ли.

— Май не се харесахме на директора.

— А на мен ми се стори доста свестен.

— Но какво ли си мисли за нас?

— Не знам.

— Как мислиш, добре ли ни посрещна?

— Няма значение как ни е посрещнал той. Важно е как ще ни посрещнат те.

Лев не си намираше място, стана и каза:

— Но той трябва да подпише.

— Той ще подпише всичко, което е нужно. Но не е в това проблемът.

Лев отново седна и кимна.

— Права си. Аз просто съм нервен.