Линкольн Чайлд - Третата порта

— Тук Стоун — изпука радиостанцията. — Стигнах до външната платформа на въздушния шлюз.

Лоугън слизаше, като внимаваше да диша спокойно. Пъпната връв беше безукорно чиста — никъде не се виждаше и петънце от тресавищната кал. Въздухът, който влизаше през неговия респиратор, само миришеше слабо на гниеща растителност. Въпреки това не можеше дори за миг да забрави злокобната тиня, която притискаше отвсякъде тръбата.

Спускането не беше трудно. Беше предположил, че Станцията е закотвена точно над гробницата и ще се наложи да се спускат право надолу все едно по стълба. Портър Стоун обаче, който винаги мислеше няколко хода напред, беше разположил Станцията на такова разстояние, че Пъпната връв да е с наклон само четиридесет и пет градуса, което позволяваше сравнително лесно слизане и изкачване.

Със спускането Лоугън забеляза, че постепенно дървените опори стават по-дебели, без съмнение, за да устоят на нарастващото с дълбочината налягане.

След три минути се присъедини към групичката пред въздушния шлюз. Всъщност платформата около шлюза беше разположена в основата на Пъпната връв и представляваше тясна трийсетсантиметрова метална пътечка. Четири дебели метални пръта пронизваха жълтата материя и изчезваха надолу, вероятно закотвени за дъното на Ал Суд. Местата, където колоните излизаха от тръбата, бяха всъщност метални ръкави, чиито краища бяха запечатани с латекс, гума и тънки стоманени скоби с винтове.

В единия край на платформата бяха подредени грижливо четири големи кутии за улики. До тях бяха наредени различни археологически инструменти и оборудване за проучване, укрепване, дори полеви стойки за артефакти.

Три от стените на платформата приличаха на Пъпната връв: с шестоъгълни подпори и дебели връзки кабели. На четвъртата имаше кръгла тежка врата от матов материал, също като на банковите хранилища и също толкова непробиваема на вид.

След като всичките седем души бяха застанали на платформата, имаше твърде малко свободно място. В момента никой не говореше и всички се оглеждаха едни други през респираторите. Във въздуха се усещаше напрежение, което сякаш никой не искаше да наруши. Най-накрая Стоун натисна комутатора на радиостанцията си и каза:

— Тук Стоун. Започваме.

— Разбрано — чу се гласът на дежурния в командния център.

След тези думи Стоун тръгна към тежката врата, а Тина започна да снима.

— Отварям ключалката — обяви той. Внимателно разви четири големи болта на кръглия капак, разположени по четирите посоки на компаса. След това хвана дебелата дръжка в средата и дръпна вратата.

Тя се завъртя тихо на масивните панти. Зад нея Лоугън видя фасадата от обработен гранит, която затваряше гробницата на Нармер. Скалите и калта, които бяха помогнали за запазването ѝ от стихиите, сега ги нямаше. Останали бяха само пластовете гранит и заобикалящите ги наносни скали, които оформяха входа на вулканичната пещера. Полираната гранитна стена блестеше под светлината от Пъпната връв. С изключение на двата печата, по скалата не се виждаха никакви следи. Това, което му се беше струвало толкова далечно във видеозаписите на водолазите, толкова накрай света и неземно, сега стоеше само на няколко метра пред него.

Лоугън усети, че сърцето му бие така учестено, че чак го болеше. Самият въздушен шлюз беше прикрепен към неравната повърхност на утаечната скала с дебели каучукови уплътнители, херметизирани с някакво химическо съединение; крепяха ги същите метални прътове, чрез които външната платформа на шлюза беше закотвена към дъното на тресавището.

Стоун и Марч пристъпиха напред, всеки от тях стиснал лупа и мощно фенерче. Докато другите наблюдаваха, двамата се заеха да проучват всеки сантиметър от гранитната повърхност, като я опипваха и натискаха внимателно с ръцете си в ръкавици. Процесът отне близо петнайсет минути. След като най-накрая останаха доволни, те се върнаха на платформата.

— Тина? — чу се гласът на Стоун по радиостанцията. — Би ли се заела с проверката на печатите, моля?

Тина взе лупата и фенерчето от Марч и тръгна към вратата. Когато се приближи достатъчно, тя първо внимателно огледа горния некрополен печат, след това се отпусна на колене, за да провери царския печат в подножието на гранитните пластове. Всеки от тях беше закрепен на мястото си с помощта на два бронзови шипа в двата края, а помежду им имаше сплетени тънки бронзови нишки, които приличаха на клуп от бесилка. В десния край на всеки от печатите се виждаше парче червеникава керамична буца с размерите на юмрук, обгръщаща както нишките, така и един от шиповете. Йероглифните отпечатъци бяха вдълбани в керамиката.