Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

Обърна се рязко, когато Търнър влезе. Сержантът зяпна изумено, а Пендрагън се зае да изучава съдържанието на лавиците. Точно пред огледалото стоеше работна маса, върху която имаше мензури, пипети и оборудване за дестилация — множество стъклени цилиндри и гумени тръби. До тях лежеше бележник. Пендрагън го вдигна и прелисти няколко страници. Търнър надникна над рамото му. Рейнър беше писал с някакъв шифър, но един странен символ се набиваше на очи: AsO 3 — химическият знак за арсен триоксид, както и едно латинско название: Abrus precatorius — латинското име на растението, от което се дестилираше абриковата киселина.

— О, виждам, че сте открили бърлогата ми.

Пендрагън и Търнър се обърнаха едновременно.

На вратата стоеше Макс Рейнър в пълен костюм и с наместена перука. Държеше старинна на вид кама.

— Е, сержант, ще премерим ли сили? — Звучеше самодоволно. — Мисля, че камата при всички случаи е по-силна от палката. — Гласът му изведнъж стана суров. — Хвърли я.

Търнър погледна Пендрагън, който кимна. Сержантът пусна палката на пода.

— Ритни я към мен — нареди Рейнър.

Търнър се подчини.

— Прекрасно. Съжалявам, че не мога да ви предложа място за сядане, но това е моята лаборатория.

— Господин Рейнър — започна спокойно Пендрагън.

— Не се и опитвай… — изсъска Рейнър. — Казвам се Лукреция Борджия, нищожество такова! — На слабата светлина очите му бяха черни и неразгадаеми.

За секунда Пендрагън се обърка, но бързо се съвзе.

— Не мислите ли, че играта свърши? Отвън има въоръжен екип. Казах им да влязат, ако не излезем до десет минути. Междувременно единственото, което трябва да направя, е да натисна бутона за бързо избиране. — И той вдигна телефона си. — Ще бъдат тук след трийсет секунди.

Рейнър се изсмя.

— О, я се чуй, дребно жалко човече. Натисни глупавия си бутон. Докарай тук войничетата си. Те ще те намерят вече залят със собствената ти бълвоч и кръв.

— Добре — успокои го Пендрагън и вдигна ръце. — Какво искаш?

— Него. — Той сграбчи сержант Търнър, завъртя го и изви едната му ръка зад гърба. Джес изстена от болка. Рейнър допря камата в гърлото му и по острието потече червена струйка.

— Добре — извика Пендрагън, — пусни го. Аз ще бъда твоят заложник.

Рейнър отново се изсмя.

— Не ми трябваш. — И се вторачи хладно в него. По челото му се бяха появили капчици пот и гримът беше започнал да се разтича. Зелена струйка пълзеше по бузата му, а бялата пудра на брадичката му беше започнала да се рони. — Всъщност искам да слушаш. Искам да ти покажа колко умен бях и как божествената Лукреция ми помогна.

Пендрагън разтвори ръце с дланите нагоре.

— Добре, само пусни сержант Търнър, моля те.

— Не.

Джес беше започнал да се поти — капчици пот извираха от челото и слепоочията му и се стичаха по врата.

— О, не, господин главен инспектор Пендрагън, никога няма да направя това. И така, откъде да започна? Да, такъв късмет, такъв страхотен късмет! Орис, разбира се. Съдба! — Рейнър изкрещя последното. Погледна за миг към тавана и отново впери черните си очи в Пендрагън. — Тим Мидълтън беше този, който ми отвори вратата. Тим, това отвратително копеле, който обичаше да си играе с малки момченца. Изглежда, че богините действат по неведоми начини. Нали разбираш, винаги съм боготворял Лукреция Борджия. Направих този олтар за нея. Проучих всичко за моята любима. Знаех за легендарния пръстен. Как бил изгубен, как бих могъл да го намеря.

— Но това е направо смешно съвпадение — подметна тихо Пендрагън.

Рейнър направи пауза и го изгледа мрачно.

— Може би, инспекторе. Но късметът идва при онези, които сами си помагат, при тези, които са най-добре подготвени. Както вече казах, проучих много внимателно семейство Борджия и всичко, свързано с тях. Прекарал съм безброй часове в библиотеките и частни сбирки из цяла Европа. И тогава Тим идва при мен със снимките на скелета. Веднага разбрах какво виждам. Не можах да повярвам.

Онази нощ отидохме на строителната площадка. Не беше трудно да убедя Мидълтън да ми помогне. Знаех много за него, нали разбирате? И да, аз бях този, който го изнудваше. Тим разполагаше с хубаво наследство от стария си татко, а аз имах нужда от средства, за да финансирам проучванията си и да разширявам колекцията си. О, и за да изчистим този въпрос, главен инспекторе, никога не съм бил изнудван и не съм забременявал момиче преди години. Просто си играех с вас. — Рейнър се изкиска, но след това лицето му помръкна. — За съжаление събитията на строителната площадка миналата събота не се развиха напълно според плана. Пазачът се появи точно когато бях взел пръстена. Сборичкахме се… и той видя лицето ми.