Джон Гришэм - Отвличането

Присъстващите прочетоха писмото. Въпреки че беше пълно с медицински термини, от него ставаше ясно, че Мей Финмор има емоционални проблеми. За да се справи с тях, бе прибягнала до различни лекарства.

— Докторът ме включи в рехабилитационна програма — добави тя. — Всяка сутрин в осем часа ми правят тест.

— Кога започнахте? — попита Свети Ник.

— Преди седмица. Срещнах се с терапевта веднага след изчезването на Ейприл. Вече се чувствам доста по-добре. Наистина, Ваша Чест.

Свети Ник остави писмото и се обърна към Ейприл.

— Нека чуем и твоето мнение — каза той със сърдечна усмивка. — Какво мислиш, Ейприл? Какво искаш?

Гласът й прозвуча много по-самоуверено от този на родителите й.

— Искам невъзможното, господин съдия. Искам онова, за което си мечтае всяко дете: нормален дом и нормално семейство. Но аз нямам нито едното, нито другото. Отдавна съм свикнала с факта, че родителите ми са по-особени. Брат ми и сестра ми също са се примирили. Те напуснаха къщата преди години и се справят добре с живота. Успяха да оцелеят. И аз ще оцелея, ако получа малко помощ. Искам баща, който не отсъства с месеци, без дори да се обади. Искам майка, която е способна да ме защити. Бих се преборила с всичко, но не и с мисълта, че не са около мен. — Гласът й се сподави, но тя бе твърдо решена да завърши. — Някой ден, когато съм достатъчно самостоятелна, ще напусна дома си. Засега обаче ги моля да не ме изоставят.

Ейприл погледна баща си и майка си. И двамата плачеха.

Свети Ник се обърна към адвокатката.

— Госпожо Буун, имате ли препоръка като настойник на Ейприл?

— Да, Ваша Чест. Подготвила съм и план — отвърна Марсела Буун.

— Не съм изненадан. Слушам ви.

— Моята препоръка е Ейприл да си остане вкъщи тази вечер и утре. После ще решаваме ден за ден. Ако господин или госпожа Финмор желаят да отсъстват през нощта, трябва да ме уведомят предварително, за да мога да съобщя в съда. Освен това препоръчвам на родителите незабавно да посетят брачен консултант. Предлагам им доктор Франсийн Стрийт, най-добрата в града. Позволих си да ги запиша при нея за пет часа днес следобед. Доктор Стрийт ще ме държи в течение относно напредъка им. Ако някой от тях не се появи на срещите, тя ще ми се обади веднага. Смятам да се свържа с новия терапевт на госпожа Финмор и да се информирам как върви рехабилитацията й.

Свети Ник приглади брадата си и кимна одобрително.

— Харесва ми — заяви той. — Вие как смятате, господин Финмор?

— Звучи разумно, Ваша Чест.

— А вие, госпожо Финмор?

— Готова съм на всичко, господин съдия. Просто не ми отнемайте Ейприл.

— Тогава предложението се приема. Нещо друго, госпожо Буун?

— Да, Ваша Чест. Купих мобилен телефон на Ейприл. Така ще може да ми звънне, ако се чувства застрашена или несигурна. В случай че съм заета, тя ще има номера на асистента ми или на някого в съда. А и Тео винаги е на разположение.

Свети Ник се замисли за миг, засмя се и каза:

— Той също ще я намира по-лесно.

Високо над главите им, в дълбините на Окръжния съд, Теодор Буун се усмихна на себе си.

Заседанието приключи.

Спиди се върна и затътри краката си по пода. Остави парцала, случайно изрита кофата и промърмори ядосано нещо. Тео беше хванат в капан, а наистина му се налагаше да отиде на училище. Реши да изчака. След няколко минути долови познатото хъркане на Спиди. Слезе тихо по рафтовете и стъпи на земята. Чистачът седеше на любимия си стол, нахлупил шапката върху очите си. Устата му беше отворена. Тео се промъкна покрай него и излезе навън. Затича по широкия коридор и тъкмо стигна до просторното стълбище, когато някой извика името му. Беше почитаемият Хенри Гантри, любимият съдия на Тео.

— Тео! — изкрещя силно мъжът.

Тео застина на място и се върна назад.

Както обикновено, Хенри Гантри не се усмихваше. Държеше дебела папка и не носеше черната си тога.

— Защо не си на училище?

Тео неведнъж беше бягал от часовете, за да присъства на някой важен процес. Съдията го бе хващал поне два пъти на местопрестъплението.

— Бях на едно заседание с майка ми — обясни Тео и вдигна очи към съдия Гантри, който го гледаше отгоре.

— Да не е свързано с Ейприл Финмор? — попита той.

Стратънбърг не беше голям град и тук трудно се пазеха тайни, особено сред адвокатите, съдиите и полицаите.

— Да, сър.

— Чух, че си я довел у дома — добави Хенри Гантри и на лицето му се появи лека усмивка.

— Нещо такова — заяви скромно Тео.

— Браво на теб, Тео.