Джон Гришэм - Отвличането

Очите на Лийпър бяха подути, а лицето му — небръснато. Той се втренчи в инспекторите и заяви:

— Добро утро. Много сте ранобудни, момчета.

— Къде е Ейприл? — изръмжа Слейтър.

— Аха, значи си дойдохме на думата. Да разбирам ли, че сте готови да сключим сделка?

— Да. Имаме страхотно предложение за теб, Лийпър. Първо обаче трябва да научим на какво разстояние от тук е момичето. Просто ни ориентирай. За колко километра става въпрос? Десет, сто, петстотин?

Лийпър се усмихна. Почеса се по брадата, ухили се и отговори:

— Около сто и шейсет.

Слейтър и Капшоу се засмяха.

— Нещо забавно ли казах?

— Ти си долен измамник, Лийпър — изсъска Слейтър. — Сигурно ще лъжеш чак докато умреш.

Капшоу пристъпи напред и добави:

— Момичето си е вкъщи, Лийпър. Заминала е с баща си и е прекарала няколко дни в път. Току-що се върна невредима. Слава богу, никога не се е срещала с теб.

— Нали искаш сделка, Лийпър? — попита Слейтър. — Ето какво ти предлагаме. Ще забравим за всички обвинения и ще те изпратим обратно в Калифорния. Вече уведомихме властите там. Подготвили са ти специално място, като за беглец. Ще лежиш при максимални мерки за сигурност. Повече няма да видиш дневна светлина.

Лийпър отвори уста, но не продума.

Слейтър се обърна към помощник-шерифите.

— Заведете го в килията.

Двамата с Капшоу напуснаха стаята.

В девет часа полицията в Стратънбърг излезе с официално съобщение пред медиите, което гласеше: „Около шест часа тази сутрин Ейприл Финмор се прибра при майка си в Стратънбърг. Момичето не е пострадало и е в добро психическо и физическо състояние. В момента продължаваме с разследването и при първа възможност ще разпитаме баща й, Том Финмор“.

Новината веднага бе излъчена по телевизията и радиото. Скоро се разпространи и в интернет. По време на неделната служба в десетки църкви бяха направени извънредни съобщения, които предизвикаха аплодисментите на присъстващите.

Жителите на града въздъхнаха с облекчение, усмихнаха се и благодариха на Бог за чудото.

Ейприл пропусна еуфорията. Спеше дълбоко в малката стая за гости в дома на семейство Буун. Не искаше да се прибира, поне за момента. Една съседка се обади на Мей Финмор, за да й каже, че къщата им е обсадена от репортери. Посъветва я да стои настрана, докато тълпата се разпръсне. Уудс Буун й предложи да паркира странната си кола в гаража. В противен случай някой щеше да я забележи и да разбере къде се крие Ейприл.

Тео и Джъдж спяха непробудно в спалнята на горния етаж.

Когато тръгнаха за училище в понеделник сутринта, децата бяха убедени, че ги очакват нови вълнения. Денят нямаше да бъде обикновен. След изчезването на Ейприл над града бе надвиснал тъмен облак, който изведнъж се разсея. Само преди няколко дни всички смятаха Ейприл за мъртва. Сега тя се бе прибрала у дома, и то благодарение на един от тях. Смелата мисия на Тео в Чапъл Хил, в която Ейприл бе спасена от пленничеството на баща си, скоро щеше да се превърне в легенда.

Учениците не бяха разочаровани. Преди разсъмване пет-шест телевизионни екипа бяха паркирали микробусите си на широката алея пред сградата. Навсякъде гъмжеше от репортери и фотографи, жадни за сензация. Присъствието им смути госпожа Гладуел и тя се обади в полицията. Последва кратък сблъсък между журналисти и служители на реда, които си размениха остри реплики. Чуха се дори заплахи за арест. Накрая униформените мъже успяха да изгонят тълпата от територията на училището и камерите бяха преместени на отсрещния тротоар. В същото време започнаха да пристигат първите автобуси и децата станаха свидетели на част от конфликта.

Звънецът удари в осем и петнайсет за часа на класния, но от Тео и Ейприл нямаше и следа. В стаята на господин Маунт Чейс Уипъл разказа на другите за участието си в спасителната мисия, с което си спечели доста симпатии. На своя профил във Фейсбук Тео бе качил кратка версия за случилото се, като изрично подчертаваше важната роля на Чейс.

В осем и половина госпожа Гладуел отново събра осмокласниците в голямата зала. Настроението беше доста по-приповдигнато от миналия път. Сега учениците бяха радостни и усмихнати. Очакваха с нетърпение да видят Ейприл и да забравят за инцидента. Тео и Ейприл се промъкнаха през задния вход на училището и се срещнаха с господин Маунт в кафенето. После отидоха в залата, където бяха наобиколени от учениците и прегърнати от преподавателите.