Джон Гришэм - Отвличането

Ейприл се чувстваше смутена от цялото внимание. За Тео обаче бе настъпил звезден миг.

Малко по-късно Марсела Буун се яви в Семейния съд и внесе молба за назначаването на временен настойник за Ейприл Финмор. Подобна молба можеше да бъде подадена от всеки, загрижен за сигурността и благосъстоянието на някое дете. Не съществуваше изискване, според което детето или родителите му трябваше да бъдат уведомени за тази процедура, но съдът назначаваше настойник само в случай на крайна необходимост.

Съдията беше едър възрастен мъж с бяла къдрава коса, гъста брада и пухкави, розови бузи. Много хора смятаха, че прилича на Дядо Коледа. Казваше се Джоли, но въпреки името си, което означаваше „веселяк“, беше мълчалив и строг. Заради характера и външния му вид всички в града му викаха „Свети Ник“.

Той разгледа молбата в съдебната зала и попита госпожа Буун:

— Някакъв знак от Том Финмор?

Марсела Буун се явяваше от години в Семейния съд и познаваше добре Свети Ник.

— Разбрах, че снощи се е обадил на жена си — заяви тя. — Двамата са разговаряли за пръв път от седмици насам. Обещал е да се върне днес следобед.

— И не се очакват обвинения в отвличане?

— Полицията смята, че случаят трябва да се разгледа като гражданско, а не като наказателно дело.

— Имате ли препоръки относно настойника?

— Да.

— И кого предлагате?

— Себе си.

— Искате да поемете лично тази роля?

— Да, Ваша Чест. Семейството не ми е чуждо. Познавам детето, майката и донякъде бащата. Загрижена съм за Ейприл. Ето защо съм готова да стана неин настойник, без да получавам издръжка.

— В такъв случай сделката е добра за всички, госпожо Буун — съобщи Свети Ник и се усмихна. — С настоящото ви обявявам за настойник. Какъв е планът ви?

— Бих искала съдът да проведе незабавно заседание, на което да се определи къде ще живее Ейприл на първо време.

— Съгласен съм. Кога да бъде?

— Възможно най-скоро, Ваша Чест. Ако господин Финмор се върне днес, ще го уведомя веднага.

— Какво ще кажете за утре сутринта в девет?

— Чудесно.

Том Финмор се прибра късно в понеделник следобед. Турнето на „Плъндър“ бе приключило, а с него настъпи и краят на самата група. Членовете й се караха от две седмици и не печелеха никакви пари. Освен това смятаха, че Том ги е намесил в семейните си проблеми, като е взел Ейприл със себе си. Дъщеря му беше само една от причините за техните скандали. Най-сериозният проблем се оказа възрастта на музикантите. Те бяха твърде стари, за да продължават да свирят по студентски купони и западнали заведения.

У дома Том бе посрещнат хладно от жена си и Ейприл. Двете бяха обединени в разочарованието си, но Том се чувстваше твърде уморен, за да спори с тях. Слезе в сутерена и заключи вратата. Час по-късно в къщата се появи един помощник-шериф и му връчи призовка. Том трябваше да се яви в съда рано следващата сутрин.

След няколко часа, прекарани в напрегнати спорове, родителите на Тео най-накрая му разрешиха да отсъства от училище във вторник, за да отиде в съда. Отначало Уудс и Марсела бяха твърдо против, но после разбраха, че синът им няма да се предаде толкова лесно. Ейприл беше негова приятелка и той познаваше добре семейството й. Освен това я бе спасил — факт, който Тео непрекъснато напомняше. Ейприл се нуждаеше от подкрепата му. Накрая господин и госпожа Буун се умориха да спорят и отстъпиха. Баща му обаче го накара да обещае, че ще си напише домашните, а майка му изтъкна, че ще се наложи да ги изчака отвън. Делата, отнасящи се за деца, винаги се разглеждаха при затворени врати.

Тео все пак смяташе да присъства в залата и дори разполагаше с резервен план, ако Свети Ник го изгонеше — нещо, което се случи доста скоро след началото на заседанието.

Всички въпроси в Семейния съд се решаваха от двама съдии — Свети Ник и Джуди Пинг. (Тя беше известна още като Пинг-Понг. Повечето съдии в Стратънбърг си имаха прякори.) Там липсваха съдебни заседатели и огромни тълпи от зрители. Ето защо двете зали, използвани за бракоразводни дела, спорове за настойничество и осиновявания, бяха доста по-малки от онези, в които се събираше оживена публика. Обстановката в Семейния съд обикновено беше напрегната.

Заседанието във вторник не правеше изключение. Тео и госпожа Буун пристигнаха рано сутринта. Тя му позволи да й прави компания, докато чакат останалите. Марсела прегледа някакви документи, а Тео реши да провери нещо на лаптопа си. Ейприл и родителите й влязоха в залата. Господин Гууч — един от множеството пенсионирани полицаи, които изкарваха прехраната си като съдебни пристави — заведе Том Финмор в лявата част на залата. Мей Финмор бе насочена към срещуположната страна. Ейприл седна до госпожа Буун, точно пред съдията.