Джон Гришэм - Отвличането

Свети Ник говореше бавно и ясно:

— Предметът на настоящото изслушване е временното настаняване на Ейприл Финмор. Не става въпрос за постоянно попечителство, а за настаняване. Получих предварителен доклад от социалните служби, в който се препоръчва Ейприл да отиде в приемно семейство, докато другите въпроси се изяснят. Последните може да включват — и тук наблягам на може — бракоразводни процедури, подвеждане на бащата под наказателна отговорност, психиатрична експертиза на родителите и така нататък. В този момент не сме в състояние да предвидим всички съдебни спорове. Моето задължение днес е да определя къде да отиде Ейприл, докато родителите й се опитват да приведат в някакъв ред своя живот. Предварителният доклад приключва с убеждението, че момичето не е в безопасност у дома си. Госпожо Буун, имахте ли време да прочетете документа?

— Да, господин съдия.

— Съгласна ли сте с неговото съдържание?

— И да, и не. Снощи Ейприл беше при двамата си родители и се чувстваше добре. Предишната вечер остана с майка си, без да бъде застрашена по никакъв начин. Миналата седмица обаче, в понеделник и вторник вечерта, тя е била сама и не е знаела къде са родителите й. Около полунощ във вторник баща й се е появил в къщата и Ейприл е заминала с него, защото се е страхувала. Всички знаем края на историята. Ейприл иска да живее със своите родители, но аз не съм сигурна, че те желаят същото. Нека чуем тяхното мнение, Ваша Чест.

— Разбира се. Господин Финмор, какви са плановете ви за близкото бъдеще? Смятате ли да си бъдете вкъщи, или ще заминете отново? Ще тръгнете ли на турне с групата си, или най-после ще се откажете? Ще си намерите ли постоянна работа, или ще продължите да живеете ден за ден? Възнамерявате ли да подадете молба за развод, или ще потърсите професионална помощ? Помогнете ни, господин Финмор. Трябва да знаем какво да очакваме.

Том Финмор се почувства безпомощен пред хилядите въпроси, насочени към него. Дълго време не проговори. Присъстващите зачакаха търпеливо, но в даден момент им стана ясно, че няма да чуят конкретен отговор. Когато Том най-сетне наруши мълчанието, гласът му прозвуча пресипнало и сподавено.

— Не знам, господин съдия. Просто не знам. Миналата седмица взех дъщеря си от къщи, защото се страхуваше ужасно. Мей беше изчезнала. След като заминахме, й звъннах няколко пъти, но тя не вдигна. После престанах да й се обаждам. Изобщо не съм си представял, че целият град смята Ейприл за отвлечена и убита. Допуснах сериозна грешка. Много съжалявам.

Той избърса очите си, изкашля се и продължи:

— Турнетата на групата наистина приключиха. Стигнахме до задънена улица, нали разбирате? Но нека премина към въпроса, Ваша Чест. Отсега нататък ще си бъда у дома по-често. Искам да прекарвам повече време с Ейприл, но не съм сигурен дали мога да бъда с майка й.

— Обсъждали ли сте развод?

— Господин съдия, ние сме женени от двайсет и четири години. Разделихме се за пръв път два месеца след сватбата. Разводът винаги е бил възможен вариант.

— Как ще коментирате заключението на доклада, според което Ейприл трябва да бъде преместена на по-безопасно място?

— Моля ви, не го правете, сър. Ще си остана вкъщи, обещавам. Не знам какви са плановете на Мей, но се заклевам пред този съд, че Ейприл няма да бъде сама.

— Звучи добре, господин Финмор. Честно казано обаче, не ви вярвам особено.

— Не съм учуден, Ваша Чест. Разбирам. Но, моля ви, не ми вземайте Ейприл.

Той отново избърса очите си и потъна в мълчание. Свети Ник изчака, след което се обърна към другата страна и заяви:

— А вие?

Мей Финмор стискаше носната си кърпичка. Изглеждаше така, сякаш бе плакала с дни. Започна да заеква, преди да овладее гласа си.

— Домът ни не е идеален, господин съдия. Повече от очевидно е. Но той е нашият дом. И този на Ейприл. Всичко нейно е там: стаята, дрехите, книгите й. Двамата с Том често отсъствахме, но ще се постараем да станем по-добри родители в бъдеще. Не бива да отчуждавате Ейприл от семейството й и да я оставяте при непознати. Моля, не го допускайте.

— Какви са вашите планове, госпожо Финмор? По същия ли начин ще продължавате, или смятате да се промените?

Мей Финмор извади няколко документа от папката си. Подаде ги на пристава, който връчи по един на съдията, Том Финмор и госпожа Буун.

— Това е писмо от моя психотерапевт. Вътре той обяснява, че е поел грижата за мен и е оптимистичен относно бъдещето ми.