Джон Гришэм - Отвличането

Тео си пое въздух и когато в класната стая настана пълна тишина, заяви:

— Както знаем, вчера полицията извади труп от реката. По новините непрекъснато се говореше за случилото се и репортерите предполагаха, че тялото е на Ейприл Финмор.

Тео замълча драматично и погледна някои от момчетата в очите.

— Днес обаче научих от достоверен източник, че жертвата не е Ейприл, а мъж, висок метър и седемдесет. Бедният човек е прекарал доста време във водата. Трупът е в напреднал стадий на разложение.

По лицата на учениците засияха усмивки. Чуха се дори ръкопляскания. Тъй като Тео познаваше всеки адвокат, съдия и полицай в града, неговите приятели му гласуваха огромно доверие — поне когато се отнасяше за подобни теми. Той не беше експерт в области като химия, музика или Гражданската война, а и не проявяваше такива претенции. Щом обаче станеше дума за закони, съдилища и наказателната система, Тео определено имаше какво да каже.

— В девет часа тази сутрин — продължи той — полицията ще направи официално изявление пред медиите. Новините наистина са добри, но до момента Ейприл не е открита. Следите по случая са оскъдни.

— А Джак Лийпър? — попита Арън.

— Още е заподозрян, но не иска да съдейства.

Изведнъж момчетата станаха по-общителни. Започнаха да задават на Тео всякакви въпроси, на които той не можеше да отговори, и да обсъждат разпалено новината. Звънецът удари, те тръгнаха за следващия си час, а господин Маунт отиде при директорката, за да сподели с нея развоя на събитията. Вестта плъзна като горски пожар сред учителите, след което обхвана коридорите, класните стаи и тоалетните.

Малко преди девет часа директорката, госпожа Гладуел, прекъсна часовете с едно съобщение по вътрешната уредба. Всички осмокласници трябваше да се явят в голямата зала за поредната непланувана среща. Тя ги бе събрала там и предишния ден, когато се бе опитала да успокои страховете им.

Докато децата се стичаха към залата, двама служители на училището донесоха огромен телевизор. Госпожа Гладуел подкани присъстващите да заемат места и заяви:

— Моля за внимание!

Директорката беше известна с навика си да разтяга думата „моля“ така, че тя звучеше по-скоро като „моооля“. Учениците, особено момчетата, често я имитираха в междучасията. Изведнъж на екрана зад нея се появи сутрешният блок на телевизията. Госпожа Гладуел добави:

— В девет часа полицията ще направи важно изявление по случая с Ейприл Финмор. Мислех си, че ще е чудесно да го чуем заедно и да се насладим на момента. Моооля, без въпроси.

Госпожа Гладуел погледна часовника си и се обърна към телевизора.

— Нека превключим на „Канал двайсет и осем“ — каза тя на секретарката.

В Стратънбърг се хващаха две местни и две кабелни програми. „Канал 28“ се славеше като най-достоверния, което означаваше, че просто допуска по-малко гафове от останалите. Веднъж Тео бе присъствал на важен процес, в който някакъв доктор бе осъдил телевизията. Той твърдеше, че техен репортер е разпространил грешна информация за него. Заседателите, както и Тео, му повярваха и го обезщетиха със солидна сума.

По „Канал 28“ също течеше сутрешен блок. В девет часа не бяха излъчени новините, а последните вълнуващи клюки около развода на две холивудски звезди. За щастие звукът беше намален докрай. Осмокласниците зачакаха търпеливо.

На стената в залата висеше часовник. Когато стрелките показаха девет и пет, Тео се завъртя неспокойно на седалката си. Някои ученици започнаха да си шепнат. Нашумелият развод отстъпи място на риалити предаване за една грозновата и закръглена булка, която трябваше да бъде разкрасена от екип странни професионалисти. Амбициозен треньор се опитваше да я вкара във форма, като не спираше да й крещи. Мъж с лакирани нокти й направи модерна прическа, а някакъв ексцентричен гримьор се зае с лицето й. Предаването продължаваше безкрайно, без да доведе до положителен резултат. В 9:15 ч. булката беше готова за сватбата. Изглеждаше съвсем променена. Въпреки изключения звук стана очевидно, че младоженецът не е доволен от новата й външност.

Тео беше прекалено притеснен, за да мисли за тях. Господин Маунт се приближи до него и прошепна:

— Сигурен ли си, че полицията е свикала пресконференция?

Тео кимна непоколебимо и отвърна:

— Да, сър.

В действителност обаче цялата му самоувереност се бе изпарила. Той горчиво съжаляваше, че е разпространил толкова бързо новината. Беше ядосан на Айк. Изкушаваше се да измъкне тайно телефона от джоба си и да му прати съобщение. Защо полицията се бавеше? Но в училището имаше стриктни правила за ползването на мобилни телефони. Единствено децата в седми и осми клас можеха да ги носят със себе си, а разговорите, есемесите и имейлите бяха разрешени само в междучасията. Всеки ученик, нарушил това изискване, рискуваше да загуби своя телефон. Около половината осмокласници притежаваха мобилни телефони. Много родители отказваха да купят такива на децата си.