Жозе Душ Сантуш - Милионерът в Лисабон

Служителите се спогледаха, първо изненадани, след това доволни, а накрая по лицата им разцъфнаха усмивки.

- Радвам се, че мислите така, драги - изтърси единият от тях, внезапно развеселен. - Дори смятам, че трябва да споделите тази своя гледна точка със сънародниците си арменци. Знаете ли, те са на съвсем различно мнение. Когато руснаците спечелят битка, добре виждам как се подсмихват. А когато губят, изглежда, се натъжават. Срамота! Трябва да им влеете малко разум в главите. Ако продължават така, ще свършат зле.

Крикор напусна гарата и излезе на улицата с известни опасения. От разговора му стана ясно, че отношенията между турци и арменци ставаха все по-обтегнати и неговите сънародници трябваше да изразяват емоциите си много внимателно. Дори му хрумна да се обърне и да се върне у дома; знаеше, че планът му е чиста лудост. Безумен, непредпазлив и импулсивен. Но копнежът по Мариян надви колебанието му и в нов пристъп на решителност продължи напред със съзнанието, че вече бе преминал определена граница.

Нямаше връщане назад.

ИКОНОМЪТ СЕ ПРИБЛИЖИ ДО ГОСПОДАРЯ НА ДОМА със сребърния поднос, върху който имаше Писмо. Удари един о друг токовете на обувките си по военному и леко се поклони, поднасяйки таблата на господаря си.

- Току-що пристигна, сър - обяви той. - Пощальонът го донесе.

Всъщност Калуст бе чул звънеца на вратата още преди минута; със сигурност бяха донесли пощата. Беше ранна утрин и той тъкмо бе взел сутрешната си студена вана - температура на водата точно 1 градус по Целзий. Уви се в турска хавлия, взе плика и седна на стол до вратата на банята.

- Най-после! - възкликна победоносно той, когато разпозна почерка и името на подателя. - Най-после.

Това вълнение привлече вниманието на Нунуфар, която бързо изхвърча от спалнята и дотича при съпруга си.

- Какво? - попита нетърпеливо тя. - Какво става? Защо си такъв? Има ли нещо ново?

Калуст вдигна писмото високо, сякаш държеше ловен трофей.

- Нашето момче! - отвърна той. - Най-сетне благоволи да ни изпрати вести, глупакът.

Жената постави ръка на сърцето си в жест на облекчение.

- О, слава богу! Слава богу! - възкликна тя, отправила поглед нагоре, благодарна на небесата. - Не издържах повече! Благодаря на Бога, че ни е писал!

Преди да отвори писмото, Калуст отново разгледа плика и пак прочете името на подателя и адреса.

- Ти да видиш! - възкликна той. - Знаеш ли къде се подвизава това момче?

Нунуфар отвори широко очи, ужасена от вероятността синът й да се скита сам из военните зони. Дано Бог го закриля! А за нея военната зона започваше при Ламанш.

- Къде? Къде... в Париж ли?

Съпругът й замислено поклати глава.

- Женева.

- Моля?

Калуст скъса единия край на плика и извади сгънатия на две лист.

Докато жена му надничаше над рамото му, той разгърна писмото и неволно въздъхна разочаровано, когато забеляза, че Крикор им е написал само няколко реда.

- Скъпи родители зачете той на глас, - съжалявам, че заминах толкова бързо и ви разтревожих. Но трябва да разберете, че сърцето има своите причини и те са по-силни от мен. Пътувам към Константинопол, родната земя, и после ще продължа към провинцията, за да намеря жената, която обичам. Ще остана известно време, но вие не се страхувайте, аз съм добре. Планирам да се върна през есента и може би ще ви зарадвам с красива дъщеря. Почитания и целувки, Ваш Крикор.

Калуст вдигна поглед от писмото и се обърна към жена си.

- Той е луд!

Очарована, Нунуфар се усмихна мило.

- Не е луд, глупавият ми - нежно го смъмри тя. - Синът ти е влюбен и е отишъл да види избраницата си. - Тя въздъхна. - Ах, колко е романтичен нашият Крикор...

Съпругът й я изгледа така, сякаш за пръв път я вижда.

- Побърка ли се, жено?

- Хайде сега! - възмути се тя. - Нима един младеж не може да се влюби и да хукне след любимата си? Какво лошо има в това?

Калуст решително тръсна глава и с грубо движение сгъна писмото.

- Не знаеш какво говориш! - процеди той. - Нима не осъзнаваш, че Османската империя е във война с нас? Забравяш ли, че турците мразят арменците? Твоят син, скъпа, се е пъхнал право в устата на вълка! - Размаха писмото, сякаш за да подчертае думите си. - В устата на вълка!

НОЩТА ВЕЧЕ СЕ БЕ СПУСНАЛА НАД КАЙСЕРИ и хората се отправяха към домовете си, за да се съберат около тонира [12] Тонир (арм.) - глинена пещ, вдълбана в земята, в която се пекат хляб, месо, риба и зеленчуци. - Б. пр. , чиито пламъци танцуваха в нестроен ритъм като трепкащи огнени езици в средата на стаята.