Жозе Душ Сантуш - Милионерът в Лисабон

Възгласите вече възхваляваха австрийския император.

- Hoch! Hoch! Hoch! Hoch!

Застанал до улична лампа на тротоара, Крикор с ужас наблюдаваше ентусиазма, с който тези хора възприемаха неизбежните враждебни настроения, сякаш не бяха нищо повече от оживени всенародни тържества. Бе дошъл в Берлин, за да хване влака за Париж преди началото на конфликта, и в същия миг осъзна, че нямаше да успее навреме. Положението в германската столица беше напрегнато, а според настойчивите телеграми, които бе получил от баща си през последните седмици с нареждане веднага да се върне в Обединеното кралство, същата треска бе обзела и улиците на Париж и Лондон.

- Така да бъде каза си той. - Това ще продължи само няколко седмици.

Младият арменец се обърна и се отправи към Хауптбанхоф - централната гара, откъдето щеше да се качи на влака за Париж. За да избегне неприятни изненади, баща му бе задействал връзките си в османското посолство в Лондон, за което продължаваше да работи като финансов съветник, и бе уредил османски паспорт; все пак пътуването из Германия с паспорт от неутрална страна бе по-сигурно, дори и да не бе необходимо да го ползва, тъй като планираше да се върне преди официалното начало на конфликта.

Крикор се качи на влака и потегли за Франция. Докато композицията пресичаше града, студентът наблюдаваше безупречните къщи и подредените улици на Берлин с мисълта, че скоро ще се върне, за да завърши учението си.

Да, войната нямаше да трае дълго.

Избухването на войната няколко седмици по-късно завари Крикор вече на сигурно място в Лондон. Макар в действителност едно събитие да е винаги по-шокиращо от представата за него, той, както и предполагаше, завари Англия в същата кипяща от емоции обстановка, каквато бе видял в Германия. Страната бе обзета от трескаво вълнение, сякаш британците наблюдаваха спортен мач, а не вражески настроения. Всички искаха да вземат участие, преди зрелището да приключи, защото никой не се съмняваше, че до Коледа оръдията ще са замлъкнали.

Подразнен от заразителния ентусиазъм и притеснен от факта, че приятелите и познатите му се втурват да се записват за войната, за да сритат здраво задника на „добрия стар Джери“ [11] Прякор, с който британците наричали германците по време на Първата световна война. - Б. пр. , наследникът на семейство Саркисян обмисляше възможността да се присъедини към тях и също да участва в грандиозното събитие. Защо пък той да се дели?

- И дума да не става! - извика баща му, когато Крикор засегна въпроса. - Толкова ли си глупав?

- Но, господине - започна да обяснява младежът, - всичките ми приятели се записват. Дори Роджър!

- Да се записват и да се оставят да ги убият, щом така им харесва - отвърна саркастично Калуст. - Само че не виждам с какво твоята смърт или осакатяване биха били полезни на Англия. - Вдигна пръст. - Преди твоите детински капризи стоят задълженията ти, младежо. Първи в списъка е дългът към семейството!

- И към страната...

- Това са глупости! Най-важно е семейството! Вложих много в теб, направих всичко по силите си, за да ти помогна, дадох ти най-доброто образование, а ти какво искаш? Да се погубиш във война! Какъв смисъл има? - Калуст категорично поклати глава. - Не! Няма да ти позволя да пожертваш живота си така нехайно! Само това остава!

Докато се чудеше как да постъпи, дали да изтърпи гнева на баща си, или да се примири с укорителните погледи на приятелите си, Крикор си разменяше писма с Мариян. Любимата му арменка се бе установила в Константинопол заедно с родителите си, където Агоп бе решил да остане известно време, за да опита ориенталско лечение, препоръчано му от уважаван персийски лекар. Това се оказа благоприятно за поддържане на кореспонденцията им. Въпреки че си пишеха често, писмата им всъщност бяха невинни. Младежът добре знаеше, че пликовете минаваха през зоркия и критичен поглед на Аршалуис, преди да бъдат изпратени или получени от любимата му. Ето защо много внимаваше какво пише и знаеше, че и тя прави същото. Двамата влюбени знаеха, че могат да кажат онова, което искат, и да разчетат думите на другия само между редовете.

Погледът на Калуст се местеше между рецептата, която му бе изписал почитаемият доктор Расин, и предписанията на доктор Кемхаджян. Искаше тайно да сравни мненията на двамата лекари, защото никога не би приел каквото и да е лекарство или съвет, без да е убеден в него. Някои го мислеха за мнителен; арменецът просто беше предпазлив. Като сравни рецептата на единия лекар с предписанията на другия, установи, че...