Джеффри Дивер - Обект № 522

СРЯДА, 25 МАЙ

Правото на лична тайна и достойнството на нашите граждани си отива с понякога незабележими стъпки. Взети сами за себе си, всяка от тези стъпки може би няма сериозни последствия, но ако ги погледнем като цяло, започваме да виждаме общество, неприличащо на никое друго, което познаваме — общество, в което властта може да се меси в тайните кътчета на личния живот.

— Е, да, компютърът помогна — призна Линкълн Райм.

Имаше предвид „Инър-съркъл", програмата за управление на данни „Уочтауър" и „Екс-пектейшън".

— Но по-важното бяха веществените улики — наблегна той. — Компютърът ми посочи общата посока. Нищо повече. Оттам нататък ние свършихме работата.

Беше доста след полунощ и Райм говореше със Сакс и Пуласки, двамата седнали до него в лабораторията. Полицайката се беше върнала от къщата на обект 522, където медиците бяха обявили, че Робърт Йоргенсен ще оцелее — куршумът не беше засегнал важни органи и кръвоносни съдове. Откараха го в Колумбийско-презвитерианската болница за спешно лечение.

Райм продължи да обяснява как е разбрал, че Сакс е в къщата на охранителя от ССД. Разказа й за дебелото надзорно досие. Мел Купър го отвори на компютъра, за да й даде възможност да погледне. Тя го прегледа набързо, смаяна от огромното количество информация. Пред очите им екранът примигна и актуализира данните.

— Те знаят всичко — прошепна Сакс. — Нямам никакви тайни.

Криминологът й разказа как системата е очертала пътя й, след като бе излязла от участъка в Бруклин.

— Компютърът обаче успя да даде само основната посока, в която се движиш. Не можа да посочи конкретно място. Като гледах картата, осъзнах, че си тръгнала към централния офис на ССД, за което, между другото, собственият им проклет компютър не се досети. Обадих се на пропуска и ми казаха, че си минала за половин час и си питала за различни служители. Никой обаче не знаеше къде си отишла след това.

Сакс обясни, че следата я отвела в ССД: човекът, който бе проникнал в апартамента й, беше изпуснал касова бележка от едно кафене до небостъргача на фирмата.

— Това ми подсказа, че извършителят е служител или някой, свързан със ССД. Пам бе видяла дрехите на крадеца — синьо яке, дънки и спортна шапка. Помислих си, че хората от охраната може да си спомнят кой служител е носил такива дрехи. Дежурните в момента не помнеха да са виждали такъв човек, затова взех имената и адресите на охранителите от предишната смяна. Тръгнах да ги разпитам. — Тя се намръщи. — Дори не ми хрумна, че Пет-двайсет и две може да е някой от тях. Ами ти, Райм, как разбра, че е бил този човек?

— Разбрах, че си тръгнала да търсиш служител на фирмата. Но дали някого от заподозрените или друг? Проклетият компютър не помагаше, затова се обърнах към уликите. Нашият извършител работеше във фирмата, носеше груби работни обувки и имаше следи от суха сметана по дрехите. Беше силен. Не означаваше ли това, че е някой от нисшите нива на йерархията, вършещ физическа работа? Носач, пощальон, чистач? После си спомних лютите чушки.

— Сълзотворен спрей — въздъхна Сакс. — Разбира се. Не е било храна.

— Точно така. Основното оръжие на охраната. После, устройството за промяна на гласа. Купуват се от магазините за оборудване на охранители. Говорих с началника на охраната в ССД Том О'Дей.

Пуласки кимна:

— Да. Срещахме се с него.

— Каза ми, че много служители от охраната работят на непълен работен ден, което даваше на Пет-двайсет и две достатъчно време да практикува хобито си извън службата. Прегледах и другите улики с О'Дей. Частиците от листа са от растенията в стола на охраната. Там пият кафе със суха сметана, не с истинско мляко. Казах му за профила на Тери Добинс и го помолих да ми даде списък на всички охранители, които не са женени и нямат деца. Сравнихме присъствените им листове с графика на престъпленията през последните два месеца.

— И установи кой е бил извън сградата по време на всички убийства. Джон Ролинс, тоест Питър Гордън.

— Не. Установих, че Джон Ролинс е бил в сградата по време на всички убийства.

— В сградата ли?

— Много ясно. Проникнал е в административната система на фирмата и е променил присъствените ведомости, за да си осигури алиби. Накарах Родни Шарнек да провери метаданните. Да, това беше нашият човек. И живееше само на десет пресечки оттук. Веднага подадох сигнал.