Джеффри Дивер - Обект № 522

Тук повечето лампи бяха изключени, само няколко слаби крушки хвърляха жълтеникава светлина, а през прашните щори и вестниците, залепени на стъклата, проникваше бледо сияние от улицата. Всички прозорци бяха с решетки. Сакс се препъна на няколко пъти, но успяваше да запази равновесие точно преди да падне върху някоя купчина порцеланови съдове или огромна кофа с щипки за пране.

„Внимателно, внимателно…"

Едно падане би било фатално.

Едва сдържайки се да не повърне от удара в корема, тя се вмъкна между две извисяващи се над главата й купчини „Нешънал Джеографик" и си пое дъх, наведе се точно навреме, за да избегне куршумите на Гордън, който се появи зад ъгъла на десетина метра от нея, видя я и присвивайки очи от болка, стреля два пъти с лявата си ръка. Тръгна към нея. Сакс подпря с лакът една кула от лъскави списания и ги събори в прохода, напълно блокирайки пътя. Отново побягна, зад гърба й отекнаха още два изстрела.

Седем изстреляни — тя винаги броеше куршумите — но това беше Глок и имаше още десет. Оглеждаше се за възможност да излезе, за прозорец без решетки, през който да може да се измъкне, но в тази част на къщата нямаше. Стените бяха закрити от етажерки с порцеланови статуетки и други дреболии. Сакс чуваше Гордън, който гневно разритваше списанията и си мърмореше.

Лицето му се показа зад купчината и той се опита да се покатери, но гланцираните корици бяха хлъзгави като лед и той на два пъти се изпързаля, като крещеше от болка, докато се опитваше да се задържи със счупената ръка. Накрая се покатери. Понечи да вдигне пистолета, но се вцепени от ужас, затаи дъх.

— Не! — изкрещя. — Не, моля те!

Сакс бе хванала с две ръце една етажерка, пълна с древни вази и порцеланови статуетки.

— Не, не ги пипай. Моля!

Тя си спомни какво бе казал Тери Добинс за страха на вещомана да не загуби нещо от колекцията си.

— Хвърли пистолета насам, Питър. Веднага!

Не очакваше да го направи, но изправен пред ужасната перспектива да изгуби завинаги предметите от етажерката, той се колебаеше.

Знанието е власт…

— Не, недей, моля те… — прошепна жално.

Изведнъж очите му се промениха. Заприличаха на тъмни точки и тя разбра, че ще стреля.

Сакс блъсна етажерката в друга и сто килограма керамика се разби на парченца на пода, оглушителна какофония — която бързо заглъхна в сърцераздирателния, животински вой на Питър Гордън.

Още два шкафа с грозни фигурки, чаши и чинийки се изсипаха.

— Хвърли оръжието или ще изпочупя всички проклети боклуци тук!

Гордън бе загубил напълно самообладание.

— Ще те убия, ще те убия, ще те убия…

Стреля още два пъти, но полицайката се скри. Знаеше, че ще я последва веднага щом преодолее купчината от „Нешънал Джеографик", и се опита да прецени местоположението си. Тя бе заобиколила откъм вратата на килера, а Гордън все още беше откъм задната част на къщата.

За да достигне вратата обаче, трябваше да мине покрай входа на помещението, в което сега се намираше той и в момента вероятно се опитваше да мине през шкафовете и натрошената керамика. Сакс обаче не чу никакъв шум. Дали се беше досетил за затрудненото й положение? Дали я чакаше с насочен пистолет като на стрелбище към помещението, което тя трябваше да премине, за да се добере до изхода — и спасението си?

Или беше заобиколил препятствието и сега се промъкваше към нея по друг, неизвестен за нея път.

Из цялата къща се чуваше скърцане. Дали беше от неговите стъпки? Или просто от слягането на дъските?

Обхвана я паника и тя се завъртя. Гордън не се виждаше. Сакс знаеше, че трябва да действа бързо. „Хайде! Сега!" Пое си дълбоко дъх, опита се да не обръща внимание на болката в краката си и приведена, хукна покрай купчината списания.

Той не стреля.

Не беше тук. Сакс спря за момент, като облегна гърба си на стената и се опита да успокои дишането си.

Тихо, тихо…

По дяволите. Къде, къде, къде? По този коридор между кутиите от обувки, по онзи между консервираните домати, покрай грижливо сгънатите дрехи?

Пак скърцане. Откъде се чуваше?

Едва доловим шум като вятър, като дишане.

Накрая Сакс се реши — просто щеше да бяга: „Сега! Към входната врата! И се моли да не е зад теб или да се е промъкнал напред през друг проход. Хайде!"

Сакс се затича — по нови проходи между нови купчини от книги, стъклени съдове, картини, жици и електроника, консерви. В правилната посока ли бягаше?

Да, така се оказа. Отпред видя бюрото на Гордън, заобиколено от жълти бележници. Робърт Йоргенсен — проснат на пода. „По-бързо! Тичай! Забрави телефона на бюрото" — рече си след кратко колебание дали да не пробва да позвъни в полицията.