Джеффри Дивер - Обект № 522

Ех, какви неща съм научил от Андрю само от дочутото от време на време или наслаждавайки се на черновата му за доклади, писма или книгата, върху която работи.

Грешките са примес. Примесите са замърсяване. Замърсяването трябва да се премахва.

Само победителите могат да си позволят да бъдат великодушни.

Само слабите правят компромиси.

Или намери решение на проблема си, или престани да го приемаш като проблем.

Човек се ражда, за да се бори.

Който разбира, печели; който знае, разбира.

Питам се какво ли ще си помисли Андрю за това, с което се занимавам, и вярвам, че ще одобри.

И така, борбата срещу тях продължава.

Отново натискам копчето на автоматичния ключ и най-после една кола изпиуква леко.

Да видим, да видим… Аха, ето. Леле, гледай какъв боклук, хонда сивик. Взета назаем, разбира се, защото колата на Амелия 7303 сега е на паркинг за принудително вдигнати автомобили — удар, с който особено се гордея. Никога досега не съм опитвал такова нещо.

Отново се замислям за красивата червенокоса. Дали блъфираше за информацията, която имат? За Питър Гордън? Това е най-интересното при знанието — границата между истина и лъжа е толкова тънка. Не мога обаче да рискувам. Ще трябва да скрия колата.

Отново се замислям за жената.

Уплашените й очи, червената коса, тялото й… Едва ли ще издържа още дълго.

Трофеи…

Набързо оглеждам колата. Няколко книги, списания, хартиени кърпички, празни бутилки от минерална вода, салфетка от „Старбъкс", маратонки с разпадащи се подметки, списание за тийнейджъри на задната седалка и учебник по поезия… И кой е собственикът на това велико творение на японското автомобилостроене? Регистрационният номер ми казва, че е Памела Уилоуби.

Ще получа повече информация за нея от „Инър-съркъл", след което ще я посетя. Чудя се как ли изглежда. Ще погледна снимката й в Управлението по превозните средства, за да реша дали си струва труда.

Колата запалва добре. Изкарвам я на улицата, внимавам да не преча на другите шофьори. Не искам да правя сцени. Стигам до следващата пресечка и завивам по тясна уличка.

Какво обича да слуша госпожица Пам? Рок, рок, алтернативна музика, хип-хоп, развлекателни програми. Фиксираните канали на радиото са много полезни.

Вече си правя план за бъдеща транзакция с Памела — започвам да я опознавам. Ще се срещнем на възпоменателната служба за Амелия 7303 (щом няма труп, няма и погребение). Ще й изкажа съболезнования. Ще кажа, че съм се запознал с нея по време на разследването, по което е работила. Много ми е харесала. О, не плачи, миличка! Няма нищо. Знаеш ли какво? Хайде да се поразходим, ще ти разкажа разни случки с Амелия. За баща й. И интересната история как дядо й дошъл в Америка. (След като научих, че е тръгнала да ме преследва, проверих досието й. Наистина интересна история.) Трябва да станем приятели. Много ми е мъчно… Какво ще кажеш да пием кафе? Обичаш ли да посещаваш „Старбъкс"? — Всяка вечер ходя там, след като тичам в Сентрал Парк. Сериозно!

И ти ли? Виж ти какво съвпадение.

Ох, като си мисля за Пам, онова чувство отново се връща. Дали е грозна?

Ще трябва да почакам, докато я вкарам в багажника… Но първо трябва да се погрижа за Том Рестън — и за някои други неща. Е, поне имам Амелия 7303 за довечера.

Вкарвам колата в гаража — ще остане тук, докато й сменя номерата, после ще отпътува на дъното на езерото Кротън. Сега обаче не ми е до това. Зает съм с други мисли, с плана за транзакцията с моята червенокоса приятелка, която чака вкъщи, в моя Килер, като съпруга мъжа си след тежък ден в службата.

Съжаляваме, в момента не може да се направи прогноза. Молим, въведете още данни и отново опитайте.

Въпреки данните от най-големия архив на света, въпреки най-съвременния софтуер, анализиращ всеки детайл от живота на Амелия Сакс със скоростта на светлината, програмата беше безсилна.

— Съжалявам — каза Марк Уиткъм, като опипа носа си.

Свръхпрецизната система за видеовръзка показваше пораженията на носа му с подробности. Изглеждаше сериозно; Рон Пуласки добре го беше подредил.

Младежът подсмръкна и продължи:

— Няма достатъчно данни. Програмата изчислява резултата според това, което е въведено. Най-добре работи с поведенчески профили. Сега единственото, което може да каже, е, че тя отива на място, където не е била досега.

„Направо в къщата на убиеца" — тревожно си помисли Райм.

Къде беше, по дяволите?