Джеффри Дивер - Обект № 522

* 18:27. Сканиран радиочип. Кредитна карта „Манхатън Стаил Бутик", Западна осма улица номер 9. Не е направена покупка.

* 18:41. Биометрично засичане. Охранителна камера, бензиностанция „Преско", Зап. четиринайсета улица номер 546. Колонка 7. Покупка: 55,3 л бензин, обикновен. 43,86 щатски долара.

* 19:01. Сканиран регистрационен номер. Охранителна камера. Авеню „Америка" и двайсет и трета улица, „Хонда Сивик" MDH459, посока север.

* 19:03. Телефонно обаждане. От мобилния телефон на субекта до стационарния телефон на субект 5732-4887-3360-4759 (Линкълн Хенри Райм; спретнато лице). Субектът е бил на авеню „Америка" и двайсет и трета улица. 14 секунди.

* 19:07. Сканиран радиочип. Кредитна карта „Асошиейтид Кредит Юниън", авеню „Америка" и двайсет и трета улица. 4 секунди. Не е направена покупка.

— Добре, значи е с колата на Пам. Но защо? Къде е нейната?

— Какъв е номерът? — попита Уиткъм. — Всъщност няма значение. По-бързо ще стане с нейния код. Да видим…

На екрана се появи нов прозорец с информация, че шевролетът й е бил конфискуван и вдигнат пред къщата й. Нямаше данни в кой гараж са го откарали.

— Това е дело на Пет-двайсет и две — измърмори Райм. — Той трябва да го е направил. Както тази гадост с жена ти, Пуласки. И с тока тук. Напада всички ни. По всевъзможен начин.

Уиткъм въведе команда и на мястото се информацията за автомобила се появи карта, показваща различните точки на засичане от профила. Сакс бе тръгнала от Бруклин за Централен Манхатън, но там следата се губеше.

— Последното засичане. Сканиране на радиочип. Къде е било?

— Четящото устройство на някой магазин е засякло чипа на една от кредитните й карти. Но е било за кратко. Вероятно е пътувала с колата. Или е ходила много бързо.

— Дали е продължила на север? — заразмишлява на глас Райм.

— Това е цялата информация, с която разполагаме. Скоро ще се актуализира.

— Може да е завила по Трийсет и четвърта улица към Уестсайдското шосе и да е излязла от града на север.

— Там има платен мост — каза Уиткъм. — Ако мине по него, камерите ще сканират регистрационния й номер. Момичето, на което е колата — Пам Уилоуби — няма електронна карта за плащане. „Инър-съркъл" щеше да ни каже, ако имаше.

По нареждане на Райм Мел Купър — най-старшият полицейски служител сред тях — подаде сигнал за издирване на хондата на Пам.

Райм се обади в полицейския участък в Бруклин, където успя само да получи потвърждение, че шевролетът на Сакс е бил вдигнат. Сакс и Пам бяха минали за малко през участъка, но не казали къде отиват след това. Райм се обади на мобилния на момичето. Пам беше с приятелка. Тя потвърди, че Сакс е намерила някаква следа след проникването в дома й в Бруклин, но не казала каква или къде отива.

Райм затвори.

Уиткъм каза:

— Ще въведа данните за местоположението й и всички данни, които имаме за нея, във ФОРТ, програмата за изчисляване на връзки, после в „Екс-пектейшън". Това е прогнозиращият софтуер. Ако има начин да се предвиди къде може да е отишла, те ще го направят.

Уиткъм отново погледна тавана и се намръщи. Стана и отиде до вратата. На монитора си Райм видя как я заключи и постави един стол под дръжката. Когато пак седна на компютъра, леко се усмихна. Започна да пише на клавиатурата.

— Марк? — каза Пуласки.

— Да?

— Благодаря ти. Този път искрено.

Животът, разбира се, е борба.

С моя идол — Андрю Стърлинг — имаме една и съща страст към данните, и двамата оценяваме тайнството им, привличането им, огромната им сила. Но преди да навляза в неговата сфера, не осъзнавах пълните им възможности да се използват като оръжие, разширяващо кръгозора ти до всяко кътче на света. Да превърнеш целия живот, цялото съществувание в числа, а после да виждаш как прерастват в нещо нетленно.

Безсмъртната душа…

Преди да бъда съблазнен от Андрю и „Уочтауър", аз обожавах програмата „Сикуъл", еталона в управлението на данни. Кой не би й се възхищавал? Мощта и елегантността й са завладяващи. Благодарение на Андрю (макар и косвено) успях да оценя напълно света на данните. Никога не ме е удостоявал с повече от учтиво кимване или да се поинтересува как е минал уикендът, но знаеше името ми, без да се налага да поглежда табелката на ревера ми (какъв удивителен ум!). Мисля си за нощите, които съм прекарвал в кабинета му, около два часа, когато в ССД няма никого, седнал на стола му, чувствайки присъствието му, докато чета находчиво подредената му библиотека. Не от ония педантични и глупави ръководства за преуспелия бизнесмен, а томове и томове, разкриващи много по-широк мироглед, книги за власт и завоевания: Съединените щати при завладяването на Запада през деветнайсети век, Европа при Третия райх, морската сила на римляните, целият свят под влиянието на католическата църква и исляма. (Между другото, всички те са оценявали сломяващата мощ на данните.)