Артър Хейли - Летище

— Как се казваш, момчето ми?

— Роулинг [13] Роул (англ.) – търкалям се, превъртам се. (Бел. прев.) , сър!

Патрони се засмя.

— Точно това ще се опитаме да направим със самолета. Може би ти си добро предзнаменование.

Докато Роулинг свали шубата си и зае мястото си в дясното кресло, Патрони се огледа навън. Стълбата бе вече отместена. Извикаха го по интеркома и Патрони се обади: отдолу го търсеше Инграм.

— Ние сме готови.

— Ти готов ли си, момче? — обърна се Патрони към младия механик. Той кимна.

— Старт на трети двигател.

Механикът включи стартера. Патрони заповяда по интеркома:

— Подай налягане в тръбопроводите.

Въздухът под налягане, подаден от агрегата долу, засвистя. Патрони изтегли стартовия лост до нулево положение. Младият механик погледна в контролните уреди и докладва:

— Третият двигател заработи.

Един след друг заработиха четвъртият, вторият и първият двигател. По интеркома се разнесе гласът на Инграм, заглушаван от воя на вятъра и грохота на двигателите.

— Всички машини отдолу се изтеглиха.

— О’кей — извика Патрони. — Прекъснете интеркома и се измитайте по-далече! — После се обърна към Роулинг. — Дръж се здраво, момчето ми, облегни се назад! — Главният механик отмести пурата си, която, противно на всички правила, бе запалил преди няколко минути. Пурата увисна в ъгъла на устата му. После разпери пълничките си пръстчета и отвори четирите дросела.

Грохотът на двигателите нарасна.

Долу пред самолета се виждаше човекът със светещите вдигнати палки. Патрони се засмя:

— Надявам се, че тоя чичко знае да бяга, щото ако дръпнем напред изведнаж…

Спирачните лостове бяха отпуснати, задкрилките леко наклонени, за да увеличат подемната сила. Механикът беше изтеглил към себе си щурвала. Патрони въртеше кормилото последователно ту наляво, ту надясно, надявайки се със странично напрежение на колесниците да помогне на самолета да потегли.

Той погледна през прозореца и отново видя колата на Мел Бейкърсфелд. Знаеше, че му остават броени минути, може би дори секунди.

Двигателите вече работеха с две трети от мощността си. По високия тон на техния рев той разбра, че сега работят с по-голяма мощност, отколкото преди, когато пилотът на „Аерео Мексикан“ се опита да отмести самолета. Вибрациите в корпуса обясняваха защо мексиканският пилот бе отстъпил. При нормално положение самолетът бързо и безпрепятствено би се плъзнал по пистата. Но сега той стоеше на място и се тресеше неудържимо, прикован от дълбоко затъналите в кал колесници. Нямаше и съмнение, че всеки миг той можеше да се изправи на носа си. Младият механик неспокойно погледна към Патрони. Той улови погледа му и изръмжа:

— Ако не тръгне веднага, тия долу ще го размажат.

Но самолетът не помръдваше. Упорито, часове наред, въпреки всички опити, той продължаваше да стои дълбоко в лепкавата мокра пръст. Надявайки се да отърси колесниците от калта, Патрони отслаби мощността на двигателите и после отново ги форсира. Но самолетът не мръдваше от мястото си. Изгризаната пура в устата на Патрони изгасна. Той с отвращение я пусна на земята и бръкна в джоба си за нова. Но вътре нямаше нищо — тази бе последната. Патрони изруга, отново се протегна към дроселите, натисна ги напред и изръмжа:

— Хайде, тръгвай, кучи сине.

— Мистър Патрони! — извика механикът. — Машината няма да издържи.

Внезапно високоговорителят над главите им екна. Разнесе се гласът на ръководителя на полетите:

— Джо Патрони, на борда на „Аерео Мексикан“! Говори наземният диспечер. Предаваме ви заповедта на мистър Бейкърсфелд: „Вашето време изтече, изключете всички двигатели!“ Повтарям ви: „Спрете двигателите!“

Патрони погледна навън и видя, че снегорините и автогрейдерите настъпваха. Те няма да се приближат, помисли си той, докато моторите не заглъхнат. Но той си спомни предупреждението на Мел: „Щом от кулата съобщят, че няма повече време — никакви спорове.“

Та спори ли някой, помисли си Патрони.

Отново се раздаде нетърпеливият глас по радиото.

— Джо Патрони, чувате ли ме? Потвърдете!

— Мистър Патрони — изкрещя механикът, — не чувате ли? Трябва да изключим двигателите!

— Нищо не чувам, момчето ми — кресна му на свой ред Патрони. — От тоя шум нищо не чувам.

Всеки опитен авариен монтьор знае, че може да разполага с още една минута, въпреки че паникьорите от кулата крещят, че времето ти е изтекло!

Най-ужасното беше, че умираше за пура. Изведнъж Джо Патрони си спомни — преди няколко часа Мел Бейкърсфелд се басира на кутия пури, че Джо няма да успее да отмести самолета тази вечер. И той извика на механика: