Робин Кук - Допустим риск

Роналд усети как на гърлото му засяда буца. Устата му беше пресъхнала.

— Дойдох от кораба направо в тъмницата — отвърна той. — Още не съм видял децата.

— Върви при тях. Те ще се зарадват. Боя се, че се притесняват…

— Ще се погрижа за тях — обеща Роналд. — Но първо ще направя всичко възможно да те измъкна оттук.

— Дано успееш — промълви Елизабет. — Защо закъсня толкова?

— Забавиха се с направата на кораба — обясни Роналд. — Новият модел се оказа тънка работа — не беше лесно. Но кажи ми за себе си…

— Пратих ти няколко писма — рече жена му.

— Не съм получил нито едно — отвърна Роналд.

— Е, добре поне че вече си вкъщи — въздъхна Елизабет. — Върви при децата…

— Ще дойда пак — обеща мъжът и и се изправи. Трепереше от паника, място не можеше да си намери от притеснение. Махна на Уилям да тръгват и го последва в канцеларията.

— Просто си върша работата — заоправдава се смутен тъмничарят. Страхуваше се да не би якият корабовладелец да избухне отново.

— Покажи ми документите — настоя другият мъж.

Уилям сви рамене, затършува сред листовете, струпани в безпорядък върху писалището, и подаде на посетителя съдебното решение и заповедта за арестуването на Елизабет. Роналд ги прочете и му ги върна. Бръкна в портфейла си и извади няколко монети.

— Измъкни Елизабет оттам и се погрижи да живее в по-добри условия.

Тъмничарят прие на драго сърце монетите.

— Много съм ти признателен — благодари той. Монетите изчезнаха в джобовете на брича му. — Но не мога да я преместя. Държим в подземието всички осъдени на смърт. Няма как да махна и веригите, според съдебната присъда съм длъжен да я държа окована, та духът и да не напуска тялото. Но ти се показа щедър към мен и ще сторя всичко по силите си да подобря положението и.

— Направи всичко възможно — рече Роналд. Излезе от тъмницата — нозете му се подкосяваха и той едвам се качи във файтона.

— Карай към къщата на съдията Коруин — каза Роналд на Честър.

Той шибна коня. Беше му на устата да попита как е Елизабет, но не набра смелост. Личеше, че Роналд е смазан от мъка. Пътуваха, без да продумват. Щом стигнаха ъгъла на Есекс и Уошингтън Стрийт, Роналд слезе от файтона.

— Чакай тук — отсече той.

Почука на предната врата и когато тя се отвори, той с облекчение видя високия слаб силует на своя стар приятел Джонатан Коруин. Джонатан го позна и раздразнението върху лицето му отстъпи място на състраданието и угрижеността. Той начаса покани Роналд във всекидневната и помоли жена си, която работеше на чекръка в ъгъла, да ги остави за малко да поговорят на четири очи.

— Много съжалявам — подхвана веднага щом останаха сами. — Изминал си толкова път, колкото да научиш ужасната новина.

— Моля те, посъветвай ме какво да сторя — рече смирено Роналд.

— И аз не знам какво да ти кажа — подзе Джонатан. — Настанаха смутни времена. В града царят раздор и вражда, всички сякаш са изгубили разсъдъка си. В чудо съм се видял, наскоро и тъща ми — Маргарет Тачър, беше набедена за вещица. Знам, че не е такава, и това ме кара да се усъмня в твърденията на пострадалите момичета и в техните подбуди.

— Сега подбудите им не ме интересуват — прекъсна го Роналд. — Искам само да разбера как да постъпя, за да спася любимата си жена, с която се държат като с добиче.

Джонатан въздъхна тежко.

— Опасявам се, че нямаш голям избор. Жена ти вече е осъдена от Върховния съд, който гледа всички дела на обвинени във вещерство.

— Но нали току-що сам каза, че се съмняваш в твърденията на обвинителите! — възрази Роналд.

— Да, съмнявам се — потвърди Джонатан. — В случая с жена ти обаче обвинението не се основава на показанията на момичетата. Делото срещу Елизабет трая по-кратко от другите, по-късо бе дори от делото срещу Бриджет Бишоп. Всички бяха единодушни, че е виновна, защото доказателствата срещу нея са веществени и са повече от убедителни. Никой не ги оспори.

— Нима вярваш, че жена ми е вещица? — попита смутен Роналд.

— Да, убеден съм — потвърди другият мъж. — Истината е тежка, но нямаш друг избор, освен да я преглътнеш.

Роналд се взря в лицето на своя приятел и се опита да осмисли тези нови тревожни факти. Открай време ценеше мнението на Джонатан и се вслушваше в него.

— Но все може да се направи нещо — знаеше си той своето. — Ако не друго, сигурно поне ще успея да отсроча изпълнението на смъртната присъда, докато се запозная с фактите.

Джонатан се пресегна и отпусна длан върху рамото му.