Робин Кук - Допустим риск

— Няма такова нещо — възрази той. Сетне внезапно смени темата — Колко пари си наследила заедно с имението?

Ким примига. Напоследък, отвореше ли уста, Едуард все я изненадваше. Изобщо не му беше в стила да задава такива нетактични въпроси.

— Ако се притесняваш, не е задължително да ми казваш — допълни той, видял, че младата жена се колебае. — Питам те само защото искам и ти да спечелиш нещичко от дивидентите на „Омни“. Не желая да продаваме още от акциите на фирмата, но ти си друго. Ще направиш добри пари, ако вложиш в лекарството.

— Не разполагам със свободни средства, всичко вече е вложено — успя да изпелтечи тя.

— Не ме разбирай погрешно. Не се правя на търговски пътник Просто искам да ти се отблагодаря за помощта, която оказваш на „Омни“ — все пак разреши лабораторията да бъде построена тук, искам да ти направя малка услуга.

— Признателна съм ти.

— Дори и ако решиш да не влагаш пари, ще ти направя подарък и ще ти дам малко акции — продължи ученият. Потупа я през завивката по крака и стана. — Ь, да лягам Смятам четири часа да спя непробудно — очите ми се затварят. Откакто вземам „Ултра“ спя толкова дълбоко, че и четири часа са ми предостатъчни — наистина. Дори не съм предполагал, че сънят може да е така сладък.

С пружинираща стъпка се върна в банята и пак се зае да си мие зъбите.

— Не прекаляваш ли? — провикна се Ким.

Той пак надникна в стаята и.

— Какво?

— Вече си ми зъбите — напомни му младата жена.

Едуард погледна четката, сякаш тя е виновна. Поклати глава и се засмя.

— Превръщам се в разсеяния професор от вицовете — подметна той и излезе.

След час в стаята на Едуард още светеше. Надзърна, но видя, че той вече е заспал. Явно се беше унесъл още преди да успее да угаси лампата.

Младата жена отиде до леглото, дочула тежкото му дишане. Не беше учудена, че Едуард спи толкова дълбоко — знаеше, че е капнал от умора. Угаси лампата и се върна в своята стая.

Когато най-сетне отвори очи, Ким стъписана видя, че вече наближава девет часът. Беше се успала. Стана и надзърна в стаята на Едуард. Леглото бе оправено, явно отдавна бе излязъл. Преди да си вземе душ, Ким звънна на водопроводчика — бързаше да завърши ремонта на банята — и се отправи към лабораторията. Не бе ходила там от доста време и не изгаряше от желание да го прави — все имаше чувството, че се натрапва.

— Ким! — възкликна развълнуван Дейвид. Той пръв я видя на вратата към празната приемна. — Каква приятна изненада.

Извика и на другите, че младата жена им е дошла на гости. Всички, дори Едуард, зарязаха работата и се скупчиха около нея. Ким усети, че се изчервява. Не обичаше да е център на вниманието.

— Имаме топло кафе и понички — усмихна се Елинор. — Да ти донеса ли?

Господи, какво им ставаше на всичките! Отрупваха я с внимание, каквото отдавна бе забравила. Новината за напредъка във „водопроводната епопея“ приеха с възторжени възгласи и комични коментари, а когато Ким понечи да си тръгне, решително не и позволиха, преди да и покажат с какво са напреднали те самите.

Дейвид я хвана под ръка и я накара да погледне през микроскопа, после и показа компютърни разпечатки, от които личало как лекарството „Ултра“ променяло спонтанното изстрелване на някои нервни клетки в ганглиите. Още преди Ким да е проумяла какво точно гледа, Дейвид грабна разпечатките от ръцете и и я поведе към инкубатора за тъканни култури. Там и обясни как проверявал културите за признаци на токсичност.

Глория, Курт и останалите бяха не по-малко ентусиазирани. Те заведоха Ким долу, при животните. Показаха и горките твари: подложени на стрес плъхове и маймуни, които сякаш не можеха да си намерят място в клетките. След това и показаха същите животни, на които бе дадено лекарството „Ултра“ и импрамин. Ким се престори на много заинтригувана, въпреки че и се искаше час по-скоро да се озове навън.

Докато обикаляше напред-назад из лабораторията, тя забеляза, че учените не само са дружелюбни, но и не спорят непрекъснато, както бе в началото. Надпреварваха се да и се хвалят, ала търпеливо изчакваха да им дойде редът.

— Беше много интересно — опита се да се измъкне Ким и се насочи към изхода. — Благодаря, че отделихте толкова време, за да ме разведете.

— Почакай за миг! — извика Франсоа.

Завтече се към писалището си, грабна купчина снимки и пак на бегом се върна при нея. Бяха цветни фотографии, получени чрез скенер за томография на емисиите позитрони.