Катрин Невил - Магическият кръг

Фарисеите имаха мнозинство, ето защо техният водач Гамалиил, внук на легендарния равин Хилел, беше фактически лидер на синедриона и истински трън в очите на Иосиф Каиафа. При всеки повод фарисеите посочваха, че Каиафа няма право да заема този пост нито по рождение — като принадлежащ към аристокрацията на садукеите, — нито по образование — каквито са фарисеите, и той е на него единствено по силата на брака си с дъщеря на nasi — принц.

Има само един човек, когото първосвещеникът мрази повече от фарисеите, мислеше си Иосиф мрачно, докато крачеше до спътника си надолу по каменните стъпала в залата. И това беше Учителя. През последните три години Каиафа не даваше мира на полицията на Храма, на която беше наредено да следи всяка стъпка на Учителя. Опита се да го арестува за подклаждане на бунт при онзи случай с преобръщането на масите в двора на Храма, където няколко поколения от рода на Каиафа въртяха доходна търговия с гълъби. Тъкмо печалбите от жертвени птици и животни преди празниците успяха да платят синекурната длъжност, която сега заемаше Каиафа, и зестрата, която трябваше да даде, за да се ожени за юдейската принцеса.

След като всичките седемдесет и един членове на съвета се спуснаха по стълбите и заеха местата си, първосвещеникът Каиафа ги благослови и отстъпи мястото си на благородния равин Гамалиил. С пуснати коси и развята широка роба, той пристъпи напред и откри събранието.

— Натоварени сме от Всевишния с тежка задача — отекна в каменната зала плътният драматичен глас на Гамалиил. — Каквато и да е мисията ни, каквото и да е желанието ни и какъвто и да е изходът от днешното ни събиране, мисля, че изразявам мнението на всички нас, като заявявам, че никой няма да си тръгне оттук с чувство на пълно удовлетворение, що се отнася до тъжната история на Исус, син на Иосиф от Назарет. И тъй като бремето, което предстои да поемем, е тежко, бих искал да започна с нещо по-ведро. Приветствам с добре дошъл нашия брат Иосиф от Ариматея, който пътува най-много от нас.

Мъжете около масата извърнаха глави към Иосиф, а тези, които го познаваха лично, кимнаха.

— Преди година Иосиф от Ариматея прие да изпълни задача, възложена му лично от тетрарха на Галилея, Ирод Антипа, и от мен — да се опита да занесе тайно послание в Рим от името на потомците на Израел. Тя трябваше да се впише в обикновено търговско пътуване, тъй като корабите му пътуват често до Британия, Иберия и Гърция. И когато бе дадена заповед за изгонването на евреите от Рим, помолихме Иосиф наместо в Рим да отиде направо на Капри.

Щом чуха името на острова, сред присъстващите се разнесе развълнуван шепот.

— Няма да ви държа в неведение — продължи Гамалиил, — защото знам, че повечето от вас се досещат какво имам намерение да кажа. С помощта на Клавдий, племенник на императора, който се познава с Ирод отпреди, Иосиф от Ариматея успя да се срещне с император Тиберий в двореца му на Капри. По време на техния разговор и благодарение на навременната смърт на Луций Сеян, Иосиф от Ариматея успял да убеди императора, че би било мъдро да одобри връщането на евреите в Рим.

Последва радостно и одобрително удряне по масата, няколко от седящите наблизо дори стиснаха ръка на Иосиф, включително и Никодим. Всички членове на синедриона бяха чули за благоприятния римски едикт отпреди няколко месеца, но сега със завръщането на Иосиф и личния му ангажимент в акцията, се почувстваха по-убедени в истинността му.

— Знам, че молбата ми ще ви изненада — продължи Гамалиил, — но предвид голямата услуга, която ни направи Иосиф от Ариматея и заради необичайната му връзка с Исус, син на Иосиф от Назарет, бих искал да попитам Иосиф как би искал да проведем това наше събиране. Може би той единствен не е съвсем наясно с всички обстоятелства, довели до настоящата криза.

Гамалиил се направи, че не забелязва недоволната гримаса, изкривила лицето на свещеник Каиафа при тази негова дързост да промени обичайната процедура. Ала всички останали вече клатеха глави в знак на съгласие, ето защо Иосиф отговори:

— Сърдечно ви благодаря. Пристигнах на зазоряване тази сутрин и в този момент дори корабите ми не са влезли още в пристанището, нямах време да се изкъпя и да сменя дрехите си, да не говорим за сън. Съзнавам напълно колко спешно е решаването на възникналия проблем, но нямах време да науча подробности, знам само, че Исус, или Учителя, на когото, както много от вас добре знаят, гледам като на член на семейството си, е в изключително заплетено положение, в което и ние сме неволни участници.