Катрин Невил - Осем

— Двете с Кат ходихме на турнира в неделя. Фиск играеше срещу един руснак. Стана ясно, че с Фиск се е случило нещастие, и ние с Кат си тръгнахме. Няма друго, така че недей да правиш проблем от цялата тази работа.

— Кой прави проблем? — попита Хари. — След като ми обясни, вече съм доволен. Можеше да ми кажеш по-рано, нали! Само че ти няма да ходиш повече на турнири, където хората ги „пречукват“.

— Ще се постарая да уредя всички да останат живи — изсъска Лили.

— И какво казва великият ум Мордекай за смъртта на Фиск? — попита Луелин. Бе очевидно, че въпросът го интересува. — Той обикновено има мнение за всичко.

Бланш отпусна длан на ръката на Луелин, за да го накара да престане.

— Според Мордекай Фиск е бил убит — отвърна Лили, отблъсна стола си назад и се изправи. Подхвърли салфетката си на масата. — Някой иска ли да дойде в хола за малко арсеник след обилната вечеря?

Тя излезе. В първия момент настъпи неловко мълчание, но Хари се пресегна и ме погали по рамото.

— Извинявай, миличка. Това беше прощалното ти парти, а се изпокарахме като селяни. Ела да пийнем по един коняк и да поговорим за нещо весело.

Съгласих се. Преместихме се в хола, за да пийнем по нещо. Няколко минути по-късно Бланш заяви, че я боли главата, извини се и ни остави. Луелин ме дръпна настрани.

— Нали не си забравила предложението ми за Алжир? — Кимнах и той добави: — Да идем в кабинета, за да обсъдим нещата.

Последвах го през задния коридор към кабинета с меките кафяви мебели и приглушеното осветление. Луелин затвори вратата.

— Ще го направиш ли? — попита той.

— Знам, че е много важно за теб — отвърнах. — Обмислих нещата. Ще потърся фигурите. Само че нямам намерение да правя нищо незаконно.

— Ако ти изпратя пари, ще ги купиш ли? Ще те свържа с човек, който… Той ще ги изнесе от страната.

— Незаконно, искаш да кажеш, нали?

— Не е нужно да сме толкова груби — поправи ме той.

— Искам да те попитам нещо, Луелин. След като познаваш човек, който знае къде са фигурите, и друг, който плаща за тях, а трети ще ги изнесе контрабандно от страната, защо съм ти аз?

Луелин не ми отговори веднага. Беше очевидно, че търси подходящ отговор. Най-сетне каза:

— Ще бъда откровен. Вече са правени опити. Собственикът отказва да продаде на моите хора. Отказва дори да се срещне с тях.

— Защо тогава реши, че ще разговаря с мен? — полюбопитствах аз.

Луелин се усмихна. След това призна:

— Собственикът е жена. Предполагаме, че ще се споразумее единствено с друга жена.

Луелин не ми каза нищо, което да ми е от полза, но аз прецених, че е най-добре да не повдигам въпроса, тъй като си имах свои мотиви и по невнимание можех да се изпусна и да издам нещо.

Когато се върнахме в хола, Лили се бе настанила на канапето, стиснала Кариока в скута си. Хари бе застанал до кошмарното лакирано писалище в единия край на стаята и говореше по телефона. Макар да бе с гръб към мен, по напрежението, което се излъчваше от него, усетих, че нещо не е наред. Погледнах към Лили и тя поклати глава. Кариока вирна уши, щом видя Луелин, и в гърлото му заклокочи ръмжене, което разтърси пухкавото телце. Луелин побърза да се извини, целуна ме по бузата и си тръгна.

— Обадиха се от полицията — обясни Хари, затвори телефона и се обърна към мен съкрушен. След това отпусна рамене и ми се стори, че е готов да заплаче. — Извадили са труп от Ийст Ривър. Настояват да отида в моргата, за да го идентифицирам. Починалият… — той едва произнесе думата — е носел портфейла на Сол и шофьорската му книжка. Трябва да отида.

Прежълтях. Значи Мордекай се оказа прав. Някой се опитваше да прикрие следите си, но как се бе оказало тялото на Сол в Ийст Ривър? Не смеех да вдигна поглед към Лили. Нито една от нас не проговори, ала Хари не забеляза.

— Трябва да ви кажа — обясняваше той, — усетих, че нещо не е наред в неделя вечерта. Когато Сол се върна, се затвори в стаята си и отказа да говори с нас. Не дойде и на вечеря. Не е възможно да се е самоубил. Трябваше да бъда по-настоятелен и да поговоря с него… Аз съм виновен.

— Не си сигурен дали трупът е на Сол — опита се да го успокои Лили. Погледна ме умолително, ала аз не разбрах дали ме моли да кажа истината, или да мълча. Почувствах се ужасно.

— Искаш ли да дойда с теб? — предложих.

— Не, миличка — въздъхна дълбоко Хари. — Да се надяваме, че Лили е права и е станала грешка. Ако е Сол, ще се наложи да остана. Ще трябва да прибера… Длъжен съм да организирам пренасянето му в погребална агенция. — Той ме целуна на раздяла, извини се отново, че вечерта е протекла толкова тъжно, и най-сетне тръгна.