Катрин Невил - Осем

— Ако имаш неприятности, на всяка цена да ми се обадиш! Притеснявам се за теб, миличка, защото там няма да има към кого да се обърнеш, освен към арабите неверници, дето им работиш.

— Благодаря — отвърнах аз. — Хари, опитай се да разбереш, че заминавам в една цивилизована страна по работа. Няма да обикалям джунглите…

— Какво искаш да кажеш? — прекъсна ме Хари. — Че те, арабите, все още режат главите на хората за кражба. Дори в цивилизованите страни вече не е сигурно. Аз не позволявам на Лили да кара колата си сама в Ню Йорк, за да не я оберат. Предполагам, вече си разбрала, че Сол ни заряза. Каква черна неблагодарност!

Двете с Лили гузно се спогледахме и побързахме да извърнем очи. Хари продължаваше да се възмущава:

— Лили все още се занимава с онзи никакъв шахматен турнир, а няма кой да я кара. Побелях от тревоги, че ще бъде сама по улиците… А сега се чу, че някакъв участник в турнира бил умрял.

— Не ставай смешен — сопна му се Лили. — Турнирът е много важен. Ако успея сега, ще мога да участвам в международни турнири с най-добрите шахматисти в света. Нямам намерение да се оттегля единствено защото някакъв стар глупак са го пречукали.

— Как така пречукали?! — възкликна Хари и погледът му се плъзна към мен толкова бързо, че не успях да си придам изражение на напълно невинна. — Браво! Страхотно! Точно от това се притеснявах. А ти търчиш на всеки пет минути на Четирийсет и шеста улица, за да играеш шах с онзи стар изкукал глупак. Как ще си намериш съпруг?

— Ти за Мордекай ли говориш? — обърнах се към Хари.

Настана оглушително мълчание. Хари сякаш се бе превърнал в каменна статуя. Луелин бе затворил очи и си играеше със салфетката. Бланш наблюдаваше Хари с неприятна полуусмивка. Лили бе забола поглед в чинията и потропваше по масата с лъжица.

— Какво направих? — попитах аз.

— Нищо — измърмори Хари. — Не се притеснявай. — Не обясни нищо повече.

— Всичко е наред, миличка — заговори Бланш престорено любезно. — В тази къща не се говори често по този въпрос. Мордекай е бащата на Хари. Лили много го обича. Беше съвсем малка, когато я научи да играе шах. Направи го, за да ме дразни.

— Майко, това е смешно — намеси се Лили. — Аз го помолих да ме научи. Много добре знаеш, че е така.

— Че ти още беше повита в пелени по онова време — отвърна Бланш, без да откъсва поглед от мен. — За мен той е един ужасен дъртак. Не е стъпвал в този апартамент, откакто двамата с Хари се оженихме преди двайсет и пет години. Не мога да се начудя защо Лили те е запознала с него.

— Той ми е дядо! — тросна се Лили.

— Можеше да ми кажеш — намеси се Хари. Бе толкова наранен, че се уплаших да не заплаче. В очите му никога не се бе събирала толкова тъга.

— Много съжалявам — обадих се аз. — Вината е моя…

— Разбира се, че не си виновна — прекъсна ме Лили. — Така че млъквай. Истинският проблем е, че никой тук не приема факта, че обичам да играя шах. Не искам да стана актриса, не искам да се омъжа за богаташ. Нямам желание да чакам други да ме издържат като Луелин… — Луелин я стрелна злобно с поглед, ала след това бързо сведе очи към масата. — Искам да играя шах и никой освен Мордекай не разбира това.

— Всеки път, когато се спомене името му в тази къща — каза Бланш и за пръв път гласът й прозвуча нервен и писклив, — семейството ни е пред разпадане.

— Не разбирам защо трябва да ходя тайно в центъра като някой престъпник — надигна глас Лили, — за да видя собствения си…

— Защо ходиш тайно? — попита Хари. — Искал ли съм някога да ходиш тайно? Когато си пожелала винаги си имала и кола, и шофьор. Никой не е казал, че трябва да се промъкваш.

— Може би тя е искала да ходи тайно — обади се за пръв път Луелин. — Може би сладката ни малка Лили предпочита да се вижда с Кат, за да обсъждат тайно турнира, на който са ходили в неделя. Да, говоря за същия турнир, на който е бил убит Фиск. Да не забравяме, че Мордекай е отдавнашен приятел на гросмайстор Фиск. По-точно казано, беше.

Луелин се усмихваше, сякаш току-що бе открил най-подходящото място, на което да забие камата си. Запитах се как успя да се прицели толкова точно. Пробвах с един блъф:

— Не ставай глупав. Всички знаят, че Лили никога не ходи по турнири.

— Излишно е да лъжем! — възкликна Лили. — Сигурно са писали във вестниците, че съм била там. И без това беше пълно с репортери.

— Защо на мен никой нищо не ми казва? — изрева Хари. Целият беше поруменял. — Какво, по дяволите, става тук? — Намръщи се страховито. Никога не го бях виждала толкова ядосан.