Катрин Невил - Осем

Върнах се отново в антрето, проверих дали съм заключила добре и пуснах веригата. След това обиколих апартамента, надникнах зад растенията, в килера и дрешника, за да се уверя, че съм сама. Хвърлих пощата на пода, свалих сгъваемото легло, отпуснах се на ръба и си събух обувките и чорапогащника. Едва тогава забелязах.

В противоположния край на стаята, на светлината на лампата се виждаше друга бележка. Лампата не бе нагласена така, че да осветява листчето. Светлината падаше върху единия му край. Изправих се отново, стиснала чорапогащника в ръка, и приближих. Беше осветена само лявата страна, така че да изпъкват първите думи на всеки ред. А те образуваха отделно изречение:

Ще те чакам в Алжир.

В два след полунощ се бях отпуснала в леглото и гледах към тавана. Не можех да затворя очи. Умът ми трескаво работеше. Нещо не беше наред, нещо ми убягваше. В тази загадка имаше прекалено много въпросителни и аз не успявах да ги подредя. Същевременно бях сигурна, че те могат да образуват едно цяло. Премислях всичко, което се бе случило, поне за хиляден път.

Гледачката ме бе предупредила, че съм в опасност. Соларин ме предупреди за същото. Гледачката ми бе оставила закодирано съобщение с предсказанието си. Соларин бе оставил скрито съобщение в бележката си. Съществуваше ли някаква връзка между тях двамата?

Едно нещо не бях обмислила както трябва, защото просто не се връзваше. Закодираното съобщение на гледачката бе „Докосвам В“. Както Ним подчерта, по всичко личеше, че тя е искала да се свърже с мен. Ако бе истина, защо изчезна? Бяха минали три месеца, а от нея нямаше никаква следа.

Надигнах се от леглото и включих осветлението. Сънят бягаше от очите ми, значи можех да помисля над загадката. Отворих дрешника и порових из джобовете, за да открия салфетката и листа, на който Ним бе преписал римуваното стихче. След това си сипах малко бренди. Накрая се настаних на купчина възглавници на пода.

Извадих молив от един буркан и започнах да броя буквите и да ги ограждам, както ми бе показал Ним. Ако проклетата жена е искала чак толкова да ми предаде нещо важно, може би вече го е направила.

Дали нямаше още някое скрито послание в пророчеството? Може да бе вплела нещо, което досега не бяхме забелязали.

Тъй като първата буква от всеки ред предаваше съобщение, пробвах да запиша последната буква от всеки ред. За съжаление, се получи „ияаааиаиа“.

Не открих нищо символично, затова опитах с първите букви на вторите думи от всеки ред, след това с третите и така нататък. Получих резултати като „тшзиубчтс“ и „лпмесбвив“. Бях готова да скърцам със зъби от безсилие. Опитах с първата буква от първото изречение и втората буква от второто и получих „дшмрбппос“. Просто не се получаваше. Отпих от брендито и продължих да търся скритото послание още около час.

Бе почти три и половина след полунощ, когато ми хрумна да пробвам с четните и нечетните букви на всяко изречение. Най-сетне попаднах на нещо. Приличаше на ИЕРЕМИЯ З. Не бе просто дума, а име. Скочих и се залутах сред купчините книги, докато най-после измъкнах прашна Библия. Започнах да ровя, докато най-сетне открих в Стария завет „Книга на пророк Иеремия“. Само че съобщението казваше „Йеремия З“. Какво означаваше това „З“. Замислих се за момент, докато изведнъж ми просветна, че „З“ е осмата буква от азбуката. И какво от това?

Чак тогава забелязах, че осмото изречение на стихотворението гласи: „Май трийсет и три и три са още търсени“. Че това бе стих от Библията.

Веднага проверих Йеремия 33:3.

Бинго! Права бях. В предсказанието бе скрито още едно послание. Единственият проблем бе, че новото предсказание ми бе напълно ненужно. Ако старицата искаше да ми предаде велики тайни, къде, по дяволите, бяха въпросните тайни? Понятие нямах.

Струваше ми се доста интересно човек, който никога досега не бе успявал да реши докрай кръстословица в „Ню Йорк Таймс“, да разгадае предсказание, записано на салфетка. От друга страна, вече започваше да ми писва. Всеки разкрит пласт, изглежда, криеше свое значение, но поне бе на английски и имаше конкретен смисъл, друг бе въпросът, че съобщението не водеше никъде освен до други съобщения.

Въздъхнах, погледнах проклетото стихче, глътнах остатъка от брендито и реших да започна отначало. Каквото и да бе посланието, то бе скрито в стихотворението. Нямаше къде другаде да го открия.