Катрин Невил - Осем

Пред мен се простираше белият град, който бележеше пътя навътре към Черния континент. Там някъде долу, под блестящата фасада бяха пръснати ключовете към тайната, заради които пропътувах половината земно кълбо. Докато самолетът ми се снишаваше над водата, имах чувството, че скоро ще се приземя не в Алжир, а на първото поле от шахматна дъска, което щеше да ме поведе към центъра на играта.

Летището на Дар ал-бейда, Белия дворец, е в самия край на Алжир, а късата писта се е ширнала край вълните на Средиземно море.

Пред ниската двуетажна сграда редица палмови дървета размахваха клони като дълги пера в хладния бриз, сякаш ни приветстваха, докато слизахме от самолета. Вечерният въздух бе наситен с аромата на жасмин. По стъклените стени на летището се виждаше нарисувана на ръка панделка: символите, точките и тиренцата, които много приличат на японско писмо, бяха първият ми допир с класическия арабски. Под грижливо изписаните символи имаше и превод: Bienvenue en Algerie . Багажът ни бе стоварен на асфалта, за да може всеки да познае куфарите си. Един от носачите постави моите на метална количка, когато последвах потока пътници.

Наредих се пред гишето за паспортна проверка и си казах, че съм изминала безкрайно дълъг път от онази вечер, преди почти цяла седмица, когато останах будна, за да разгадая пророчеството на гадателката. Да не говорим, че бях изминала сама цялото разстояние.

Ала не по свой избор бях поела по този път сама. Първата сутрин, след като стихчето бе разгадано, се опитах отчаяно да се свържа с някой от невероятните си приятели, ала те, изглежда, се бяха наговорили да потънат в мълчание. Когато позвъних в апартамента на Хари, прислужницата Валери ми каза, че Лили и Мордекай са се затворили на някакво странно място, за да изучават тайните на шаха. Хари бил излязъл, за да предаде тялото на Сол на роднините, които открил в Охайо или може би Оклахома — някъде далече. Луелин и Бланш се възползвали от отсъствието на Хари и запрашили към Лондон, за да купуват антики.

Ним продължаваше да се прави на благочестива монахиня и не отговори на нито едно от спешните ми съобщения. Ето че в събота сутринта, докато се разправях с носачите, които полагаха специални старания да опаковат дори боклука ми, Бозуел се появи на вратата на апартамента, стиснал кутия, изпратена от „очарователния господин“, с когото съм била онази вечер.

Кутията бе пълна с книги и имаше бележка. „Моли са за напътствия и се мий зад ушите.“ Подписът бе от Сестрите на милосърдието. Натъпках купчината в ръчния багаж и напълно забравих за тях. Как можех да предположа, че въпросните книги, които тиктакаха в сака ми също като бомба с часовников механизъм, щяха да окажат огромно въздействие върху събитията, които предстояха? Ним обаче знаеше. Може би знаеше какво става още от самото начало, още преди да положи ръце на раменете ми и да каже:

— J’adoube . Докосвам.

Сред старите книги, някои съхранили миризмата на мухъл, бе и „Легендата за Карл Велики“, както и книги за шах, за магически квадрати и най-невероятни математически задачи и изследвания. Имаше и една безкрайно отегчителна книга за предвижданията на стоковата борса, наречена „Прогресията на Фибоначи“ 39 39 Леонардо Фибоначи (1175–1250) — италиански математик. При прогресията на Фибоначи всяко число се образува от сбора на предходните две — 1,2 (1+1), 3 (1+2), 5 (2+3), 8 (3+5), 13 (5+8), 21 (8+13). — Б.пр. , написана не от друг, а от доктор Ладислаус Ним.

Не мога да твърдя, че станах експерт по шах за шестте часа полет от Ню Йорк до Париж, но поне научих подробностите около „Шаха Монглан“ и разбрах каква роля е играл при падането на империята на Карл Велики. Макар никъде да не го назоваваха по име, шахът бе свързан със смъртта поне на десетина крале, принцове и придворни, всички завършили живота си с разбити глави, в резултат на удар, нанесен от „фигури от масивно злато“. След смъртта на Карл Велики някои от тези убийства са били причината синовете му да разделят Франкската империя в борба за мистериозния шах. В полето Ним бе написал: „Шах — най-опасната игра.“

През седмицата бях научила някои неща за шаха, още преди да започна да чета книгите, които той бе включил: вече знаех каква е разликата между тактика и стратегия. Тактиката представляваше къси ходове, за да заемеш удобна позиция. Стратегията пък бе начинът за спечелване на играта. Тази информация ми бе от полза, когато стигнах в Париж.

Партньорите от „Фулбрайт и Коун“ не бяха забравили какво е предателство и корупция, докато съм прекосявала Атлантическия океан. Езикът на играта, в която се бяха впуснали, може и да бе различен, ала ходовете оставаха непроменени. От мига, в който стъпих в офиса в Париж, те заявиха, че работата може и да не стане. Изглежда, не бяха успели да си осигурят договор с момчетата от ОПЕК.