Катрин Невил - Осем

— Тоест на осмия ден от втората седмица на този вълшебен месец всички ритуали на Мохамед трябва да са изпълнени и човекът ще бъде излекуван от болестите. Това се пада на четвърти април. Вярва се, че родените на този ден притежават силата на лечители — все едно че… Но вие, разбира се, като жена от Запада, едва ли се интересувате от подобни суеверия.

Въобразявах ли си, или той ме наблюдаваше, както котка дебне мишка? Тъкмо си придавах подходящо изражение, когато извика и ме стресна.

— Я! — възкликна и със замах остави на масата нещо, което незнайно как се озова точно пред мен. — Виждам, че се интересувате от шах!

Това бе минишахът на Лили, останал забравен в дамската ми чанта. Шариф започна да вади книгите и да ги трупа на купчина върху бюрото. Прочиташе внимателно всяко заглавие.

— Шах… математически игри… Гледай ти! Прогресията на Фибоначи! — провикна се отново той с усмивка, която ме накара да си мисля, че е открил нещо нередно. Почукваше с пръст по досадната книга, написана от Ним. — Значи се интересувате и от математика? — попита и погледът му стана напрегнат.

— Не бих казала — отвърнах аз. Изправих се и започнах да прибирам нещата си обратно в чантата, а Шариф ми ги подаваше едно по едно. Направо не бе за вярване как е възможно слабо момиче като мен да пренесе толкова много ненужни вещи на другия край на света. Само че те бяха налице.

— Какво знаете за числата на Фибоначи? — обади се той, докато аз пълнех дамската си чанта.

— Използват се за предвиждания на борсата — измърморих аз. — Теоретиците на вълните на Елиът 40 40 Вълните на Елиът — анализ как да се определят ключови тенденции и обра ти на фондовия пазар. Прогресията на Фибоначи дава математическа основа на теорията. Вълните на Елиът в комбинация с прогресията на Фибоначи намират практическо приложение при определяне на времевата продължителност и амплитудата на бъдещите движения на фондовия пазар. — Б.пр. изготвят предвижданията си на базата на тази прогресия — това е теория, създадена от някой си Р. Н. Елиът през трийсетте…

— Значи познавате автора на книгата? — прекъсна ме Шариф. Усетих как прежълтявам, когато вдигнах поглед, ръката ми замръзна над книгата.

— Говоря за Леонардо Фибоначи — уточни Шариф и ме по гледна сериозно. — Италианец, роден в Пиза през дванайсети век, учил е тук, в Алжир. Изключителен математик, познавал подробно трудовете на известния Ал-Хуаризми 41 41 Ал-Хуаризми, Абу Абдулла Мухаммад — най-старият ислямски писател, автор на енциклопедичния труд „Ключове на знанието“, в който има информация по медицина, аритметика, геометрия и астрология. — Б.ред. . Фибоначи въвел арабските числа в Европа и те заменили старите римски цифри…

По дяволите. Трябваше да се сетя, че Ним няма да ми даде книга за удоволствие, дори да я е написал той. Прииска ми се да бях прочела за какво става въпрос, преди Шариф да започне с инквизицията си. В главата ми просветваше сигнал за опасност, но така и не успях да разбера морзовото му послание.

Не настояваше ли Ним да науча за магическите квадрати? Соларин не беше ли разработил формула за обхода на коня? Не беше ли посланието на гадателката закодирано в цифри? Как е възможно да съм такава тъпачка, че да не събера две и две.

И най-важното, нали мавър е подарил „Шаха Монглан“ на Карл Велики. Не бях математически гений, но работех с компютри достатъчно дълго, за да науча, че маврите са въвели почти всички важни математически открития в Европа след първото им нападение над Севиля през осми век. Търсенето на прословутия шах очевидно имаше нещо общо с математиката… обаче какво? Шариф ми каза повече, отколкото аз на него, но така и не успях да подредя частите на загадката. Издърпах последната книга от ръката му и я поставих в кожената чанта.

— След като ще бъдете в Алжир цяла година — продължи той, — може някой път да поиграем шах. Едно време се състезавах за младежката персийска титла…

— Ще ви кажа един западен израз, който може да ви бъде от полза — подхвърлих през рамо аз, докато се отправях към вратата. — Не ни търсете — ние ще ви потърсим.

Отворих вратата. Главорезът Ахмет ме погледна изненадан, след това се обърна към Шариф, който тъкмо се надигаше от стола. Захлопнах вратата след себе си и стъклата потрепериха. Не се обърнах назад.

Бързо се отправих към митницата. Отворих багажа, за да го огледа митничарят, и от безразличието му, а също и от безпорядъка вътре разбрах, че вече знае какво нося. Той затвори куфарите и отбеляза отгоре им нещо с тебешир.