Катрин Невил - Осем

— Кат, искаш ли шампанско? Мога да ти направя коктейл, ако кажеш.

— Шампанско става — отвърнах тъкмо когато Луелин се връщаше.

— Аз ще налея — предложи той и застана зад бара. — Шампанско за Кат, а какво да бъде за очарователната ми племенница?

— Скоч със сода — поиска Лили. — Къде е Кариока?

— Малкото бонбонче вече си легна. Няма нужда да точи лиги около ордьоврите. — Тъй като Кариока се опитваше да ухапе Луелин по глезените винаги когато го видеше, бе напълно ясно защо той се отнася с такова пренебрежение към кучето. Докато Лили се цупеше, Луелин ми подаде висока чаша шампанско. След това се върна зад бара, за да налее скоч и сода.

Подир половин час и още много ордьоври Хари излезе от кухнята, облечен в тъмнокафяво официално сако и ни покани на трапезата. Лили и Луелин бяха от едната страна на махагоновата маса, Бланш и Хари в двата края. Другата страна очевидно бе запазена за мен. Настанихме се и Хари наля вино.

— Да пием за заминаването на любимата ни приятелка Кат, за първия й дълъг престой далеч от нас. — Чукнахме се и той продължи: — Преди да заминеш, ще ти напиша списък на най-хубавите ресторанти в Париж. Трябва да отидеш в „Максим“ или на Айфеловата кула и само като споменеш името ми на оберкелнера, ще ти сервират като на принцеса.

Трябваше да му кажа. Сега или никога.

— В интерес на истината, Хари — започнах аз, — в Париж ще бъда само няколко дни. След това заминавам за Алжир.

Хари ме погледна и поднесената към устата му чаша застина. След малко я остави на масата.

— Алжир ли? — попита.

— Там заминавам на работа — обясних. — Ще остана цяла година.

— Ще живееш при арабите?

— Ами да, заминавам за Алжир — потвърдих. Всички на масата мълчаха и аз им бях искрено благодарна, че не се намесват, за да ми помагат.

— Защо ти е да ходиш в Алжир? Да не би да си се побъркала? Може би има някаква друга причина, поради която се опитваш да избягаш от мен?

— Ще разработвам компютърна система за ОПЕК — обясних аз. — Това е петролен консорциум. Означава Организация на страните — износителки на петрол. Те произвеждат и изнасят петрол, а една от базите им е в Алжир.

— Какъв е този петролен консорциум — изръмжа Хари, — дето го управляват група смотаняци, некадърни да пробият една дупка в земята? Цели четири хиляди години арабите се мотаят из пустинята, камилите им серат, където си искат и не произвеждат абсолютно нищо! Как е възможно точно ти да…

Валери, прислужницата, подбра чудесен момент, за да внесе супника. Избута количката до Бланш и започна да сипва.

— Валери, какво правиш? — попита Хари. — Не точно сега!

— Гошподин Рад — отвърна незабавно Валери, която бе от Марсилия и умееше да се справя с мъжете, — ш ваш шъм вече дешет години. През вшичкото това време не шъм ви позволила нито веднъж да ми нареждате кога да шервирам зупата. Защо да започваме точно шега? — Тя продължи да сипва със забележителен апломб.

Докато Хари се съвземе, Валери вече бе стигнала до мен.

— Валери — подхвана я отново той, — тъй като настояваш да сервираш супата, много ми се иска да чуя мнението ти по един въпрос.

— Кажете. — Тя стисна устни и се приближи, за да сервира и на него.

— Познаваш госпожица Велис доста добре.

— Така ши е — съгласи се Валери.

— Знаеш ли, че въпросната госпожица Велис току-що благоволи да ни уведоми, че заминава за Алжир и ще живее сред арабите? Ти какво ще кажеш по този въпрос?

— Алжир е прекрашна штрана — отвърна Валери и мина да сервира на Лили. — Имам брат, който живее там. Много пъти шъм го пошештавала. — Тя ми кимна. — Много ше ви хареша.

Сипа и на Луелин и се скри в кухнята. Настъпи мълчание. Чуваше се само потракването на лъжиците. Най-сетне Хари заговори:

— Харесва ли ти супата?

— Прекрасна е — отвърнах.

— Такава супа в Алжир няма, отсега да знаеш.

Това бе неговият начин да признае, че се предава. Останалите въздъхнаха облекчено.

Вечерята беше чудесна. Хари поднесе картофени палачинки с приготвен от него сос от ябълки, който накиселяваше и ухаеше на портокали. Следваше печено, от което всички си режехме сами. Беше успял да приготви и някакви макарони, които нарече „кугел“, леко запечени, с апетитна коричка.

Поднесе и най-различни зеленчуци, четири вида хляб, сервиран със заквасена сметана. За десерт хапнахме най-вкусния ябълков щрудел, който някога бях опитвала, с ароматни стафиди, все още горещ.

Бланш, Луелин и Лили бяха неестествено мълчаливи по време на вечерята и разговорът не вървеше много. Най-сетне Хари се обърна към мен, доля ми вино и каза: