Катрин Невил - Осем

Най-близките ми приятели бяха около мен, все хора, които искрено обичах. И те като мен бяха смъртни и с времето щяха да остареят. Биологичните ни часовници щяха да продължат да тиктакат и нищо нямаше да бъде в състояние да забави годините. Всичко, което искахме да постигнем, трябваше да бъде осъществено за по-малко от столетие — времето, отредено за земния ни път. Невинаги е било така. В древността е имало гиганти, твърди Библията: хора с огромна мощ, които живеели по седем или осемстотин години. Какво се бе объркало? Кога сме изгубили умението? Поклатих глава, вдигнала чашата шампанско, и се усмихнах.

— За играта — казах аз. — За играта на кралете… Най-опасната игра, играта на вечността. Ние току-що я спечелихме, поне до началото на следващата партия. И за Мини, която цял живот се е борила, за да опази тези фигури от ръцете на онези, които биха ги използвали за зло, за да властват над останалите. Дано да намери мир и спокойствие където и да се намира.

— Дай боже! — провикна се Хари, ала аз все още не бях приключила.

— След като играта свърши и решихме да заровим фигурите — продължих, — дано да ни останат достатъчно сили, за да устоим на изкушението и да не ги извадим отново!

Всички заръкопляскаха и се потупаха по раменете като развеселени след изпитото шампанско хора. Сякаш се опитвахме да убедим самите себе си в правотата си.

След тоста отпих и усетих как пенливата течност се стече по пресъхналото ми гърло. Когато почувствах последните капки на езика си, се запитах какво ли е онова, което никога нямаше да опозная. Какъв ли бе вкусът му, как ли щях да се чувствам ако не шампанско, а еликсирът на живота се бе плъзнал в гърлото ми.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2951

Издание:

Катрин Невил. Осем

ИК „Унискорп“, София, 2007

Художник: Максим Ячев

ISBN 978–954–330–083–9

Литургия, по време на която се пие от кръвта на принесеното в жертва животно или човек. — Б.пр.

Изчезнала безкрила птица от остров Мавриций. — Б.пр.

Голяма енергийна компания в САЩ. — Б.ред.

През VI век, докато евреите са хвърлени в затвора във Вавилон, тайнствена ръка пише злокобни предупреждения по стените. — Б.пр.

Двама влюбени, герои от романа на Емили Бронте „Брулени хълмове“. — Б.пр.

Питие от горещо мляко, яйца, шери, бренди, поднасяно традиционно в дървени чаши (noggin), от които произлиза и името на прочутия коктейл. — Б.ред.

Фианкето — италиански термин в шаха, който означава преместването на офицер на b2 или g2 за белите и на b7 или g7 за черните. — Б.пр.

Прелат — висш духовен сановник от англиканската или католическата църква. — Б.ред.

Никола Пусен (1594–1665) — френски живописец, ярък представител на класицизма. — Б.пр.

Кристоф Глук (1714–1787) — немски композитор, един от реформаторите на операта. — Б.пр.

„Без гащи“ (фр.) — аристократите от Френската буржоазна революция дали това име на крайните революционери. — Б.пр.

Кловис (466–511) — франкски крал, приел християнството през 496 г., след като отправил молба към християнския Бог да му помогне да победи враговете си. Смятан за един от родоначалниците на кралския род на Меровингите. — Б.ред.

„Опустошената земя“. „Игра на шах“. Прев. Владимир Свинтила. „Захарий Стоянов“, 2002 г. — Б.ред.

„Сър Гауейн и Зеления рицар“ — романс за храброст и доблест от XIV век. — Б.пр.

Поема на Самюъл Колридж за стар моряк, убил албатроса, който носи щастие. — Б.пр.

Италиански дебют. — Б.пр.

Първата творба, посветена на съвременния шах. Предполага се, че е написана в Люцерн през 1474 година. — Б.пр.

Защита на двата коня. — Б.пр.

„Алиса в Огледалния свят“. Прев. Светлана Комогорова-Комата и Силвия Вълкова. „Дамян Яков“, 2005 г. — Б.ред.

Дени Дидро (1713–1784) — френски философ и писател, ползвал се с уважението на руската императрица. — Б.пр.

Леонард Ойлер (1707–1783) — швейцарски математик, физик и астроном. — Б.ред.

Ложа на науките (фр.) — Б.пр.

Ecce signum (лат.) — виж подписа. — Б.пр.