Катрин Невил - Осем

Мислите ми препускаха. Соларин ни сипа бренди от декантер на близката маса. Истина е, казвах си аз, че гениите инженери наскоро откриха структурата на ДНК, която създава живота и също като кадуцея на Хермес образува спиралната осмица. Само че нищо в древните свитъци не намеква, че тази тайна е била известна преди. И как бе възможно подобно нещо да превърне металите в друга субстанция?

Насочих вниманието си към фигурите, към мястото, където бяха заровени. Обзе ме още по-голямо объркване. Не беше ли казала Мини, че ги е скрила в Тасили под кадуцей, дълбоко в скалите? Откъде можеше да знае къде са, ако Мирей ги е оставила двеста години преди това?

След това си спомних за писмото, което Соларин бе донесъл от Алжир и ми бе дал, докато бяхме у Ним — писмото на Мини. С разтреперана ръка бръкнах в джоба, извадих го, скъсах плика, докато Соларин седеше тихо до мен и отпиваше от брендито. През всичкото време усещах погледа му.

Извадих листа и го погледнах. Преди още да започна да чета, леден ужас пролази по гърба ми. Почеркът беше същият като в дневника! Въпреки че едното бе на английски, а другото на старофренски, нямаше начин да сбъркам изящно изписаните букви в стила, използван преди стотици години.

Погледнах Соларин. Той гледаше писмото ужасен, неспособен да повярва. Очите ни се срещнаха, след това неговите бавно се насочиха към листа. Аз го разгънах на скута си и зачетох:

Мила Катрин,

Сега вече знаеш тайна, в която малцина са посветени. Дори Александър и Ладислаус не знаят, че не съм им баба, защото са минали дванайсет поколения, откакто родих техния прадядо Шарло. Бащата на Камил, който се ожени за мен година преди смъртта си, е потомък на стария ми приятел Шахин, погребан преди повече от сто и петдесет години.

Ако прецениш, можеш просто да приемеш, че съм една луда старица. Вярвай в каквото пожелаеш, сега вече ти си Черната царица. В теб са всички части на загадката, която ще ти осигури сила, ала ще те изложи и на много опасности. Разполагаш с достатъчно части, за да разгадаеш тайната, както направих аз преди много години. Ти ще го сториш ли? Налага се сама да направиш своя избор.

Ако искаш съвета ми, предлагам ти да унищожиш фигурите, да ги претопиш, за да не причинят никога повече нещастието и мъката, които преживях аз. Тази тайна може да се окаже невероятен тласък напред за човечеството, но може да бъде и проклятие, както показва историята. Върви напред и направи така, както прецениш. Имаш благословията ми.

Затворих очи, а Соларин стисна ръката ми. Когато ги отворих отново, Мордекай стоеше пред мен, прегърнал Лили. Не бях чула кога са дошли Ним и Хари, но сега и двамата бяха тук. Всички се настаниха около масата и подредените фигури.

— Какво ще кажеш? — попита тихо Мордекай.

Хари се приведе напред и ме погали по ръката. Цялата треперех.

— Ами ако е истина? — подхвърли той.

— Тогава е най-опасното нещо, което човек може да си представи — отвърнах аз. Макар да не исках да си призная, вярвах, че е истина. — Според мен тя е права. Трябва да унищожим тези фигури.

— Сега ти си Черната царица — намеси се Лили. — Не си длъжна да я слушаш.

— И двамата със Слава сме завършили физика — добави Соларин. — Имаме три пъти повече фигури от Мирей, когато се е заела да разгадае формулата. Макар да не притежаваме информацията на дъската, можем да се справим, сигурен съм. Аз ще взема дъската…

— Освен това — прекъсна го ухилен Ним, притиснал ръка към раната си — в момента тази работа ще ми се отрази добре и ще ме излекува от всички рани.

Питах се какво ли е да знаеш, че разполагаш със силата да живееш двеста години, дори повече, да знаеш, че каквото и да ти се случи, и да те прострелят, и да паднеш от самолет, раните ти ще заздравеят, болестите ти ще бъдат излекувани.

Въпросът бе дали искам да прекарам трийсет години от моя живот в разгадаване на формулата. Може би този път нямаше да отнеме толкова време, но от посланието на Мини разбрах, че тази игра бързо се превръща в мания, в нещо, което не само бе съсипало собствения й живот, а и този на всички, до които се бе докоснала. Исках ли да пренебрегна щастието, печелейки дълголетие? Изводът от разказа й бе, че е живяла двеста години в ужас от опасността, дори след като бе открила формулата. Нищо чудно, че искаше да напусне играта.

Решението зависеше само от мен. Погледнах фигурите на масата. Щеше да е много лесно. Мини не беше избрала Мордекай, защото бе изключителен шахматист, а защото бе и бижутер. Нямаше съмнение, че той разполага с необходимата апаратура, за да проучи фигурите, да открие от какво са направени и да ги превърне в бижута, достойни за кралица. Докато ги гледах, знаех, че не мога да направя подобно нещо. Те излъчваха свое сияние. Между нас съществуваше връзка — между „Шаха Монглан“ и мен, — която не можех да прережа.