Катрин Невил - Осем

— Госпожице — започна той, — от съда изпратиха портретист, който да ви нарисува за регистъра. Казаха, че сте дали съгласие…

— Да, да! — отвърна бързо Мирей. — Да влезе! — Това е единственият ми шанс, каза си възторжено тя. Дали щеше да успее да убеди човека да рискува живота си, като отнесе съобщението й навън? Изчака тъмничарят да излезе и се втурна към художника. Той остави кутията и димящата лампа.

— Господине! — извика Мирей. — Дайте ми лист и нещо за писане. Трябва да отнесете едно съобщение навън — на човек, на когото имам доверие, — преди да умра. Името й е като моето, Корде…

— Не ме ли познахте, Мирей? — попита тихо художникът. Мирей трепна, когато човекът започна да съблича сакото, а след това махна и шапката. Червени къдри се посипаха по гърдите на Шарлот Корде! — Хайде, да не губим време. Има толкова много неща, които трябва да си кажем и да свършим. Трябва незабавно да си сменим дрехите.

— Нищо не разбирам… Какво правите? — попита шепнешком Мирей.

— Ходих у Давид — обясни Шарлот и стисна ръката на Мирей. — Съюзил се е с онзи дявол Робеспиер. Подслушах ги. Идваха ли тук?

— Тук ли? — попита напълно обърканата Мирей.

— Знаят, че вие сте убили Марат. А има и още нещо. Зад цялата тази работа стои жена — наричат я Жената от Индия. Тя е Бялата царица и е заминала за Лондон…

— Лондон! — възкликна Мирей. Значи това е имал предвид Марат, когато каза, че е прекалено късно. Изобщо не е ставало въпрос за Екатерина Велика, а за някаква жена в Лондон. Тя бе последвала фигурите! Жената от Индия…

— Побързайте! — нареди Шарлот. — Съблечете се и сложете дрехите, които откраднах от Давид.

— Вие полудяхте ли? — промълви Мирей. — Ще отнесете и тази новина, и всичко, което съм научила, на абатисата. Нямаме време за измами… Те никога не дават резултат. Трябва да ви разкажа страшно много преди…

— Побързайте — изсъска Шарлот. — И аз имам да ви казвам много неща, но няма време. Ето, вземете тази скица и ми кажете дали ви напомня за нещо. — Тя подаде на Мирей сгънатата карта на Робеспиер, след това седна на нара, за да свали обувките и чорапите.

Мирей внимателно огледа рисунката.

— Това е някаква карта — отвърна тя и нещо се опита да си проправи път сред мислите й. — Сега си спомням… Заедно с фигурите извадихме тъмносиньо парче плат, с което покривали „Шаха Монглан“! Шарката върху него… Приличаше много на тази скица!

— Именно — потвърди Шарлот. — Трябва да ви кажа още нещо. Подчинете ми се, бързо.

— Не можем да си сменим местата — извика Мирей. — След два часа ще ме качат на ешафода. Няма да успеете да избягате, ако разберат, че сте заели моето място.

— Слушайте ме внимателно — повтори мрачно Шарлот и дръпна рязко шала. — Абатисата ме изпрати тук, за да ви защитя на всяка цена. Знаехме коя сте много преди да рискувам живота си и да дойда в „Монглан“. Ако не бяхте вие, абатисата никога нямаше да извади шаха от абатството. Тя не бе избрала Валентин, когато ви изпрати в Париж. Тя знаеше, че никога няма да се разделите с нея, а искаше вас. Вие ще донесете успех…

Шарлот вече сваляше роклята й. Неочаквано Мирей се извърна и я стисна за ръката.

— Как така е искала мен? — прошепна тя. — Защо казвате, че е извадила шаха заради мен?

— Вие сляпа ли сте? — изсъска яростно Шарлот. Стисна ръката на Мирей и я поднесе близо до светлината на лампата. — Знакът на ръката ви. Рожденият ви ден е на четвърти април! Вие сте онази, на която е писано да събере „Шаха Монглан“!

— Господи! — възкликна Мирей и дръпна ръката си. — Вие разбирате ли какво говорите? Валентин умря заради това! Рискувате живота си заради някакво глупаво предсказание…

— Не, скъпа моя — отвърна тихо Шарлот. — Аз отдавам живота си.

Мирей я погледна ужасена. Как да приеме подобен дар? Отново се замисли за детето си, останало в пустинята…

— Не! — извика тя. — Не мога да допусна още една жертва заради проклетите фигури. Не и след целия ужас, който вече донесоха.

— Значи искате да умрем и двете? — попита Шарлот и продължи да съблича Мирей. Едва сдържаше сълзите си, затова държеше главата си обърната настрани.

Мирей вдигна брадичката на Шарлот, за да срещне очите й. Най-сетне Шарлот заговори с разтреперан глас.

— Трябва да ги победим — каза тя. — Вие сте единствената, която може да го стори. Още ли не разбирате? Мирей, вие сте Черната царица!

Два часа по-късно Шарлот чу стърженето на ключа, което означаваше, че тъмничарят е дошъл, за да я отведе на ешафода. Бе коленичила на пода пред нара и се молеше.