Катрин Невил - Осем

Мини остави шумно чашата си. Премести Кариока и се изправи.

— Не мога да мръдна от това място. Като изостанала пешка съм — отвърна остро тя и сви юмруци. — Случилото се през лятото на 1963 година ми се стори по-страшно заради смъртта на съпруга ми и всички неудобства, които причини революцията. Преди десет години, в Русия, докато ремонтирали Зимния дворец, работници открили счупена шахматна дъска — дъската на „Шаха Монглан“!

Двете с Лили се спогледахме развълнувани. Нещата започваха да се изясняват.

— Вие откъде знаете? — не се сдържах аз. — Едва ли са писали във вестниците за подобно нещо. И какво общо има това с твърдението ви, че сте затворничка?

— Ако ме изслушаш, ще разбереш! — извика тя и закрачи напред-назад, а Кариока подскачаше до нея и се опитваше да се улови за сребърната роба. — Който притежава дъската, ще разполага с една трета от формулата! — Тя дръпна полата си, за да се освободи от хищните зъбки на кученцето, и рязко се обърна към нас.

— За руснаците ли говорите? — попитах. — Ако те са в другия отбор, как стана така, че сте се сдушили със Соларин? — Умът ми препускаше. Една трета от формулата. Това означаваше, че е наясно колко са частите.

— Соларин? — засмя се Мини. — Според вас как научих за находката? Защо мислите съм го избрала за играч? Защо животът ми е в опасност и се налага да остана в Алжир и толкова отчаяно се опитвах да въвлека и вас двете?

— Защото руснаците притежават една трета от формулата — отвърнах аз. — Сигурна съм, че те не са единствените играчи от противниковия отбор.

— Не са — потвърди Мини. — Но и разбраха, че в мен е останалата част!

Двете с Лили бяхме обхванати от вълнение, след като Мини излезе от стаята, за да търси нещо, което искаше да ни покаже. Кариока подскачаше като гумена топка, докато на края не го натиснах с крак.

Лили извади минишаха от чантата ми и го остави на бронзовата масичка, докато говорехме. Кои са противниците ни, питах се аз. Как са разбрали руснаците, че Мини е играч, и какво притежаваше тя, за да не смее да мръдне от това място цели десет години?

— Нали помниш какво ни каза Мордекай? — обади се Лили.

— Когато бил в Русия, играл шах със Соларин. Това е било преди десет години, нали така?

— Именно. Искаш да кажеш, че го е вербувал за играч още тогава ли?

— Да, само че коя фигура е?

— Конят! — извиках, спомняйки си бележката, която той бе оставил в апартамента ми.

— Значи, ако Мини е Черната царица, всички ние сме в отбора на черните — и ти, и аз, и Мордекай, и Соларин. Момчетата с черните шапки са добрите . Ако дядо е избрал Соларин, може самият той да е Черния цар — което означава, че Соларин е конят от неговата половина на дъската.

— Ние с теб сме пешки — добавих бързо. — А Сол и Фиск…

— И двамата са били пешки, извадени от играта — обясни Лили и свали от дъската две пионки. Тя започна да разиграва ходове, докато аз се опитвах да проследя мислите й.

Имаше нещо, което ме тормозеше още от мига, в който установих, че Мини е гледачката. Най-сетне разбрах за какво става въпрос. Истината бе, че не тя ме въвлече в играта. Намеси ме Ним. От самото начало това бе дело на Ним. Ако не беше той, изобщо нямаше да си направя труда да дешифрирам стихотворението, да се чудя какво общо има рожденият ми ден, да се притеснявам, че някои хора бяха загинали заради мен, и на последно място — да тръгна да търся фигурите от „Шаха Монглан“. Опитах се да си припомня и бях почти сигурна, че Ним ми бе прехвърлил договора с компанията на Хари, а това стана преди три години, когато и двамата работехме за „Трипъл Ем“! Ним ме бе изпратил при Мини Ренселаас…

В този момент тя се върна, понесла огромна метална кутия и малък дневник, подвързан в кожа, стегнати със здрава връв. Остави ги на масата.

— Ним е знаел, че вие сте гледачката! — Вдигнах поглед към нея. — Знаел е, докато ми помагаше да декодирам съобщението!

— Приятелят ти в Ню Йорк ли? — попита Лили. — Той каква фигура е?

— Топ — отвърна Мини и огледа разположението на шахматната дъска пред Лили.

— Разбира се! — извика тя. — Останал е в Ню Йорк, за да направи рокада на царя…

— Срещала съм се с Ладислаус Ним един-единствен път — обясни Мини. — Случи се, когато го избрах за играч, както той избра теб. Въпреки че те препоръча с огромен ентусиазъм, той не подозираше, че ще дойда в Ню Йорк, за да се запозная с теб. Аз дори нямах представа, че имам нужда от теб, че притежаваш необходимите умения.

— Какви умения? — намеси се Лили, докато продължаваше да мести фигурите. — Тя дори не знае да играе шах.